В духовния живот сърцето е същото, каквото е двигателя за автомобила. Онова, което човек върши от сърце, не го уморява.

Езинственото място, което модерният човек не желае да посети - е самият себе си.

Помненето на Бога е тази ценна добродетел, която предпазила Йосиф от греха, докато бил съвсем сам и много млад в Египет - страна, известна със своята неморалност и идолопоклонство. В какво се състои помненето на Бога? Именно за това говори св. Григорий Богослов: По-важно е да се помни Бога, отколкото да се диша. Също както дишаме непрестанно, така и трябва да помним Бога. Някой може да попита дали това е възможно? В реалния свят трябва да работим, да ходим на училище, да учим, трябва да се съсредоточим върху толкова много различни задачи всекидневно; трябва да говорим, слушаме, шофираме, а също така да обръщаме внимание на семейството си. Помненето на Бога трябва да е дълбоко насадено в най-съкровенитте глъбини на нашето същество. Помненето на Бога трябва, така да се каже, да бъде в кръвта ни; в нашето подсъзнание.