Божественото Причастие и коронавирус

от Aрхим. Кирил Костопулос, д-р по богословие, проповедник в св. митрополия на Патра (Гръцка православна църква)

Сред богоустановените тайнства, чрез които човек става действителен член на нашата Православна църква и постига спасението си, се числи и Тайнството на тайнствата – божественото Причастие. Самият Богочовек Господ Иисус Христос е казал на учениците Си, малко преди Своите спасителни страдания, по време на Тайната вечеря: „Вземете, яжте: това е Моето тяло […] Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв“ (Мат. 26: 26 – 28). С тези думи Господ Иисус Христос ни е предал Тайнството на божествената Евхаристия и ни е уверил, че вътре в светия Потир (Чаша) се намират Тялото и Кръвта Му, а не просто хляб и вино. По-рано е провъзгласил, че „който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен […] и пребъдва в Мене, и Аз в него.“ (Йоан. 6: 54, 56).

Свети Йоан Дамаскин пояснява, че „хлябът и виното не са образ (τύπος) на Тялото и Кръвта Христови (да не бъде това!), а са самото съзерцавано Тяло Господне“ (Patrologia Graeca [PG], t. 94, 1148A). А свети Кирил Йерусалимски учи пък, че причастявайки се с Тялото и Кръвта Христови ставаме съ-телесници и еднокръвни с Него, но ставаме и Христоносци (вж. PG, t. 33, 1100A). Така нашите тела стават „Христови членове“ (1 Кор. 6: 15).

Даровете, които – според евангелското предание – верният член на Църквата принася, за да бъде извършено Тайнството на божествената Евхаристия, са хлябът и виното. Чрез тях той принася целия си живот, най-ценното от себе си, своя труд, своето душевно и телесно съществуване. Впоследствие, Богочовекът Господ му въздава, връща му обратно като дар Самия Себе Си, Тялото и Кръвта Си, „Целия във всяка [частица], но преизобилен и във всяка част – Целия, Всичкия и Преизбитъчен“ (св. Максим Изповедник, PG, t. 91, 1285D). Йерусалимският патриарх Доситей (1641 – 1707 г.) изповядва: „Вярваме, че в божествената Евхаристия присъства нашият Господ Иисус Христос не външно, нито образно, нито чрез преобладаващата благодат, както в останалите тайнства... Но истински и действително, така че след освещаването на хляба и виното, те се претворяват […] – хлябът в Самото истинско Господне Тяло […], а виното се претворява и пресъществява в Самата истинска Господня Кръв“ („Изповедание“, определение 17, цит. по: Й. Кармирис, „Догматически и симоволически текстове на Православната църква“, т. 2, с. 761).

От всичко това заключаваме, че чрез освещаването на честните Дарове посредством епископа или презвитера и призоваването (епиклезата) на Светия Дух, хлябът и виното се претворяват по Неговата сила и действие истински и реално в Тяло и Кръв на Богочовека Господ, макар и – по Божие снизхождение заради човешката немощ – изглеждат на външен вид и на вкус като обикновен хляб и вино.

Потирът (Чашата) е обща, защото в нея се съединяват вярващите християни в едно Тяло Христово. Свети Йоан Дамаскин с яснота учи, че преподаването на Тялото и Кръвта Христови се нарича и действително е Причастие (Κοινωνία), тъй като чрез него от една страна се приобщаваме и ставаме причастници „на плътта и Божеството“ Му, а от друга страна, ние, съпричастниците, се съединяваме и приобщаваме един с друг. И светият отец уточнява: „Тъй като с един и същ Хляб се причастяваме, всички ставаме едно Тяло Христово и една Кръв, а помежду си съ-телесни Христови членове.“ (PG, t. 94, 1153A).

Може ли оттук вярващият да стигне до извода, че би могъл да прихване вируса, чийто носител е бил някой по-рано причастил се? Самият Христос е Този, Който чрез божественото Причастие влиза в теб, и как тогава може да има случай, при който коронавирусът или някой друг вирус да оцелее? Може ли „Чашата на живота“ да носи смърт?

Нека да отбележим, че всичко гореказано не важи там, където владее ерес, както е при папистите, протестантите и др., поради простата причина, че тайнствата на еретиците са недействителни, лишени са от Божия та благодат.

Според свети Игнатий божествената Евхаристия е „лекарство за безсмъртие, противоотрова, за да не умрат, а да живеят всички в Иисуса Христа“ (вж. Sources Chrétiennes, t. 10, 1, p. 19-21). По подобен начин и свети Йоан Дамаскин подчертава, че за онези, които се причастяват достойно и с вяра, Тялото и Кръвта Христови са „за прошка на греховете и вечен живот, и запазване на душата и тялото“ (PG, t. 94, 1148A). Също свети Йоан Златоуст отбелязва: Христос „нарича Себе Си Хляб на живота, защото поддържа нашия живот – и сегашния, и бъдещия“ (Беседа 46, PG, t. 59, 258).

Разбира се, има някои – висши и низши клирици, и богослови – които се съмняват в тази истина и със своето поведение съблазняват народа Божи. Но нека да ни пояснят, дали вярват, че наистина божественото Причастие е Самото Тяло и Кръв Христови? Прониква ли коронавирусът или която и да е друга смъртоносна болест в Богочовешкото Тяло? Могат ли да съществуват едновременно животът и смъртта? Възможно ли е Изворът на живота – „Аз съм животът“ (Йоан. 11: 25) – Богочовекът Господ, Който принася Себе Си чрез божествената Евхаристия, да принася нещо различно от Своята собствена природа?

Според отците на Църквата вярващият, който се причастява, става сътелесник и единокръвен на Христа. Както в Тялото Христово „обитава всичката пълнота на Божеството“ (Кол. 2: 8), по подобен начин и у вярващия, който е станал съ-телесник Христов, обитава Светата Троица. Как е възможно да влезе у човека в онзи миг вирус или която и да е друга болест, било от светия Потир, било от светата Лъжица? Ако имаше нещо такова – да не бъде тази хула! – тогава първите, които биха били засегнати от болестите щяха да бъдат свещениците, които потребяват светия Потир, след като се причастят стотици вярващи.

Длъжни сме при това да подчертаем, че който пристъпва недостойно, за да се причасти (т.е. без да вярва правилно и същностно, без да се е изповядал преди това), тогава нетварната Божия благодат не въздейства чрез Причастието, и би могло всичко да се случи. Апостол Павел го потвърждава: „Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста.“ (1 Кор. 11: 29 – 30). Затова и свети Василий Велики подчертава особено, че „не само огромен грях върши недостойно пристъпващият в телесна и духовна сквернота към Светините, но пристъпвайки става виновник пред Тялото и Кръвта Христови“ (PG, t. 31, 1577A).

Днешната съблазнителна дискусия относно неоснователното твърдение за предаване на болести чрез божественото Причастие по своята същност иска да унищожи спомена за Кръстната Жертва на Богочовека Господ за спасението на човешкия род. Самият Той е оставил заповед: „Това (т.е. Тайнството божествена Евхаристия) правете за Мой спомен“ (Лук. 22: 19). Участието в божествената Евхаристия с вяра и подходяща подготовка, представлява изповядване на Христовото Възкресение, то е израз на победата на Богочовека над смъртта, то е утвърждаване на Вечния живот, то е изпълване със Светия Дух, то е помиряване на падналия човек с неговия Творец Бога.

Трябва да разберем, че моментът на божествената Евхаристия – Причастие, където „вечно си спомняме за Умрелия и Възкръснал за нас“ (PG, t. 31, 1576B), е момент на личната ни среща и по благодат съединяване с Богочовека Господ и трябва да се освободим от душегубните помисли.

Aрхим. Кирил Костопулос, д-р по богословие, проповедник в св. митрополия на Патра (Гръцка православна църква)


Още новини
  • Prev