Коронавирус и нововъведенията в практиката на причастяване

от Пътят на отците

Във връзка с епидемията от коронавирус през последните дни се наблюдава опасна тенденция в литургичната практика на някои места, включително у нас, в България. По този повод трябва да се направят някои уточнения.


В диоцеза на Българската православна църква – още от учердяването на Българската екзархия в края на 19 век до днес – се отслужват два типа литиургии: Литургията на св. Василий Велики и Литургията на св. Йоан Златоуст. Златоустовата литургия се служи почти през цялата година, докато Василиевата литургия 10 пъти в годината, основно през Великия пост. Както е известно, по време на Светата четиридесетница се отслужва и т.нар. Преждеосвещена литургия (Литургия на предварително осветените дарове), която не е пълен литургичен чин (на нея не се извършва претворяване на Даровете), а представлява вечерня с причастяване.

Освен посочените литургии (Василиева и Златоустова), в някои поместни православни църкви се практикуват и два други литургични чина, около чиято автентичност и исторически произход съществуват спорове в науката. Тези два литургични типа са литургиите, приписвани на св. ап. Яков, брат Господен, и на св. ап. Марк. Първата е свързана исторически с йерусалимската богослужебна традиция, а втората – с александрийската традиция.

Литургията на св. ап. Яков е издадена в България през 1948 г. на църковнославянски език под редакцията на приснопаметния Левкийски епископ Партений. Това издание съдържа ценен предговор, в който подробно се говори за историята на тази Литургия и за разлините преводи. Накрая на своя предговор епископ Партений отбелязва: „...истинско богослужение е онова, което низвежда Божиите благодатни дарования в отговор на искрената сърдечна молитва, но същевременно то според православното християнско съзнание не е молитвено хрумване и импровизация, а триждиизпитано светоотеческо, по възможност апостолско вдъхновение и предание, което става лична молитва на по-далечните християнски поколения само чрез тяхната беззаветна любов и благоговение!“. 

Т.е. богослужението, светата Литургия, според бележития наш духовник дядо Партений, не е и не бива да бъде ИМПРОВИЗАЦИЯ! Литургията на св. ап. Яков е различен литургичен тип, който не може да бъде отъждествяван с византийския тип литургии (Василиева и Златоустова).

Една такава импровизация и литургично нововъведение бяха забелязани в България наскоро при причастяването на вярващите по време на светата Златоустова литургия на голям християнски празник. Светите частици Тяло Христово бяха потапяни в светата Кръв Христова, след което бяха давани на вярващите. Трябва да се подчертае, че подобна практика не е част от съвременния литургичен чин, така както той се намира в официално издадените от Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП) служебници. Може би в случая е добре да се припомни, че според Устава на БПЦ-БП енорийският свещеник е задължен „да отслужва по установения църковен ред редовно и с подобаващо благочиние светата Литургия...“ (чл. 135, ал. 1), а Светият синод „има върховен надзор за правилното, еднообразно и повсеместно извършване на светите Тайнства и други богослужебни чинопоследования и издава общи наредби за общественото и частното богослужение“ (чл. 58, ал. 3), както и правомощието „предварително да проверява и одобрява за отпечатване текстовете на Свещеното Писание, богослужебните книги и съчиненията с догматическо съдържание, определени за употреба в православните храмове“ (чл. 58, ал. 5). В нито един от официално издадените от Светия синод служебници няма предвиден чин на причастяване на миряните по споменатия по-горе начин! Напротив, традицията в БПЦ в това отношение е ясна: вярващите се причастяват със съединените в светия Потир Тяло и Кръв Христови чрез светата Лъжица.

Действително „в древност и народът се е причастявал непосредствено от светия Потир, както до днес го правят свещениците, а хлябът (светото Тяло) е било поставяно непосредствено в шепите на всеки причастник...“ (Θ.Η.Ε., т. 8, с. 55-56). Причините за въвеждането на причастяването посредством лъжица са няколко:

1) неудобството да се причастяват всички вярващи поотделно с Тялото и Кръвта Христови;

2) „злоупотребите със светото Причастие поради нечистота, невежество, неверие или суеверие на тези, които го приемали в своите ръце.“ (вж. Смоленски епископ Йоан (Соколов), „Тълкования на правилата на Пето-шестия вселенски събор“, в: Христианское чтение, Петербург, 1850, ч. 2, с. 396).

Кога обаче е било възприето причастяването на вярващите да става от светия Потир със смесени Тяло и Кръв чрез лъжица? Според някои изследователи това става за пръв път още при св. Йоан Златоуст. Със сигурност обаче след 10 век почти повсеместна практика в Православната църква е причастяването да става чрез светата Лъжица. В своето тълкувание към правило 101 на Шестия вселенски събор, Антиохийският патриарх Теодор Валсамон (12 век) пише: „Не се удивлявай и не питай за причината, по която в някои църкви светото Христово тяло се преподава на миряните (с Лъжица – бел. ред.), а не им се връчва, наспоред мисълта на това правило, защото не недостойнството на миряните, а правата вяра и Божият страх и безсъмненото благоговение са предали това“ („Правилата на св. Православна църква с тълкованията им“, т. 2, ред. свещ. д-р Ст. Цанков, прот. Ив. Стефанов, П. Цанев, София, 1913, с. 406).

И свети Симеон Солунски (15 век) отбелязва: „Виж, и който е достоен за Причастието, пристъпва с благоговение и страх, но не се причастява обаче непосредствено с тях (със св. Тайни – бел. ред.), а с архиерейска или свещеническа ръка чрез лъжицата. След това Светините се показват на народа, за да отдадат всички поклонение на Служилия, Пожертвалия се и Принеслия се за нас Син на Отца, и чрез поклонението, благодарението, съзерцаването, всички вярващи да се осветят цялостно, да получат изцерение тези, които присъстват, а и онези, които поради нужда отсъстват, както и вярващите по целия свят, а също и да се удостоят с упокоение починалите в благочестие“ (Ἁγ. Συμεών, ἀρχιεπισκόπου Θεσσαλονίκης, «Τὰ Ἄπαντα», ἐν Ἀθήναις 1862, σ. 272-273).

Във връзка с всичко казано по-горе, следва да се направят следните уточнения:

1) Предложената наскоро нова практика на причастяване, чийто мотив явно е страхът от заразяване чрез светото Причастие, т.е. маловерието или дори неверието, което някои хора (вкл. клирици) проявяват към светите Тайни, няма нищо общо с древната практика на разделно причастяване на миряните (отделно светата Кръв и отделно светото Тяло Христово). При древната практика Тялото е било давано на миряните в кръстообразно поставените им ръце, а след това всички са отпивали ОТ ЕДИН И СЪЩ ПОТИР! Отпиването от един и същ Потир не е случайно, то е установено още от Господ Иисус Христос на Тайната вечеря.

2) В чина на Литургията на св. ап. Яков, която навярно някои биха използвали като аргумент в полза на новата практика, не е предвидено свещеникът да потапя в последния момент частиците в светата Кръв и веднага след това да ги дава на вярващите. При тази Литургия, като дойде времето за причастяване на миряните, архиереят (или свещеникът) застават с дискоса с раздробените частици Тяло Христово и влага в устата на всеки вярващ по една частичка, след което дяконът (който държи в ръцете си св. Потир) дава на всеки от вярващите да отпие от светата Кръв Христова. В своето издание на Якововата литургия епископ Партений специално отбелязва и следното: „В Закинт (гръцки остров – бел. ред.) след като се причастят, свещенослужителите влагат частиците на светото Тяло Христово в Потира и така причастяват миряните с лъжица, какъвто е обичаят на литургиите на Василий Велики, Йоан Златоуст и на преждеосвещените дарове.“

3) Не е допустимо литургичните типове да се смесват и така да се създава безредие в Църквата и съблазън сред народа Божи. Нека не превръщаме своите страхове, породени от маловерие и липса на любов (защото където има страх, там няма любов, срв. 1 Йоан. 4: 18), в богослужебна практика на Църквата. Не бива страховете на народа да се подхранват от неговите пастири, а трябва да се изцеряват и преодоляват с вяра, духовно напътствие и с упование в Бога.


Още новини
  • Prev