Коронавируса, вярата и освещаващата благодат на Църквата (Едески митрополит Йоил)

от Едески митрополит Йоил

По повод случилото се през последните дни спиране на светите богослужения поради новопоявилия се вирус, бихме искали да изложим смирено позицията на светата ни Църква относно това дали се предават болести чрез светите Тайнства или чрез нейните освещаващи средства, поклонението на светите икони, целуването на ръка на свещениците или също така чрез престоя в светите храмове.

1. Относно Тайнството на божествената Евхаристия

Общоприето от пълнотата на Църквата е, че болести не може да се предават чрез Тялото и Кръвта Христови. В това вярва светата ни Църква, а и практиката го доказва. Свещениците, които в продължение на десетилетия са служили в болници за инфекциозни болести, които са били силно заразни и нелечими за своето време, никога не са се разболявали.

Затова голяма грешка беше практиката на един свещеник от нашата митрополия, който причастяваше вярващите с лъжички за еднократна употреба.

2. Целуването на ръцете на свещениците и престоят в храмовете

Дискусията по този въпрос е натоварена също така и с една силна символика с оглед на времето, в което се случва: през Втората неделя на постите, в която отпразнувахме паметта на свети Григорий Палама. Свети Григорий е изяснил и заявил със словата и с делата си възможността за участие на човека в нетварните божествени енергии. Със своето отсъствието от неделната служба мнозина от нас побързахме да се обявим за ереста на Варлаам, който е отричал възможността за участие на човека в нетварните божествени енергии.[1]

Свещеникът е човек – слаб, паднал и подвизаващ се за очистване на вътрешния човек. Свещеникът, „облечен в благодатта на свещенството“ участва и преподава нетварните божествени енергии чрез свещенството, а не чрез личното си освещение.

Когато е налице и лично освещение, разбира се, има двойна благодат. Когато обаче целуваме ръцете на свещениците, ние участваме в нетварните Божии енергии и получаваме Божията благодат в мярата на нашата вяра и благочестие.

Както казваше преподобни Паисий, който имаше голямо желание да целуне ръката на служещия свещеник след светата Литургия: „Свещеникът няма свои собствени ръце.“

Ако вярваме, че свещеникът може да предава болести [при целуване на ръката му], тогава отричаме благодатта на свещенството, отричаме Божията благодат. Когато с нашите действия се съмняваме или отхвърляме нетварните Божии енергии, ние създаваме един друг бог и отричаме истинския Бог.

Същото важи и за светите храмове. Храмът е Тяло на живия Бог, затова има и формата на човешко тяло. И това е не само символика.

В светата ни Църква образите и символите съдържат същност, Истина и затова ги пазим. А истината е, че светият храм като Тяло Христово не може да бъде място за предаване на болести.

Ако се съмняваме в това, значи се съмняваме в съществуването на Божията благодат в него. Отъждествяваме храма със заседателна зала.

Цялата тази дискусия завършва с голям проблем и с една тъжна констатация. Проблемът е: вярваме ли наистина в Бога? И ако вярваме, то в кой Бог?

В един варлаамски бог, който е създаден от нашата логика? В един бог, у когото признаваме толкова благодат, колкото побира нашият беден ум?

Горчивата констатация е, че без да го разбираме и да го искаме, хулим Светия Дух. Страдаме от еретическо мъдруване, а проповядваме Православието си.

Хулим Светия Дух и рискуваме да не ни бъде простено нито тук, нито във вечността, като се съмняваме в Неговата благодат.

Когато се страхуваме да се поклоним на светите икони, да целунем ръка на свещеника, да се намираме в храма, ние на практика отричаме истинската и освещаваща благодат на Светия Дух. Смятаме, че Светият Дух може да предаде нещо „мръсно или нечисто“ [срв. Деян. 10: 28], а това представлява велика хула.

Нека да изповядаме и с делата си, както изповядваме с устните си, че вярваме в обитаващата в светите икони, в свещениците и в светите храмове Божия благодат.

Участието ни в тази благодат е в зависимост от нашата собствена вяра. Колкото вярваме, толкова благодат получаваме.

Съществуването ѝ обаче не зависи от нашата собствена вяра. Бог, „Който е, и Който е бил, и Който иде“ [Откр. 1: 4] не изчезва поради това, че ние не вярваме в Него.

Според казаното по-горе, спирането чрез държавен закон на светите богослужения, приемаме като Божие наказание, тъй като „съгрешихме, беззаконствахме, вършихме неправда, нито опазихме, нито вършихме, както ни заповяда“ Господ.

Не приемаме обаче оправданието на държавата, че има опасност от предаване на болестта чрез светата Христова Църква и чрез извършваните в нея свети Тайнства.

Негово Блаженство Атинския и на цяла Гърция архиепископ г-н Йероним и Светият синод изпратиха писмо до Министъра на образованието и вероизповеданията и до Главния секретар на вероизповеданията относно тази тема и поставят нещата на техните места.

Накратко, невъзможно е да се заразим или да прихванем каквато и да е болест от божественото Причастие, от светите икони, от целуването ръцете на свещениците и от светите храмове.

Ако от цялото си сърце вярваме в обитаващата в тях Божия благодат, ще имаме изобилно Божията благодат и в нашия живот. Ако я отричаме или се съмняваме в нея, страдаме от ерестта на Варлаам и на иконоборците. Т.е. отричаме Бога и хулим Светия Дух.

Затова, да стоим добре!

Да вярваме просто и правилно,

и благодатта на Бога и Отца,

и общуването със Светия Дух

ще бъдат винаги с всички нас.

АМИН.



[1] Варлаам Калабрийски (ок. 1290 — 1348) – монах, философ и богослов, роден в православно семейство, но по-късно приел римокатолицизма. Защитавал е еретическото учение за тварния (сътворен) характер на божествените енергии (Божията благодат) в противовес на православното учение, защитавано от свети Григорий Палама и неговите ученици. В православната традиция „варлаамизмът“ се е превърнал в синоним на рационализма в богословието. Т.е. на опита да се обяснят божествените неща посредством човешката, тварна логика – бел. прев.


Още новини
  • Prev