В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Ние с вас, възлюбени приятели мои, още преживяваме най-великото събитие на преславното Възкресение Хри­стово.

Вчера за последен път тази година слушахме и произ­насяхме със своите уста думите на тържествените пасхал­ни песнопения. А днес вече празнуваме тържественото събитие, имащо огромно значение за нашата християнска Църква, за целия човешки род. Днес Църквата ни напомня за Възнесението на Небето на нашия Господ Иисус Хрис­тос.

Учението на Православната Църква за почитането на светите мощи е изложено и обяснено добре в първата част на „Камъка на вярата“ на Стефан Яворски, който между другото привежда причините за почитането на светите мощи, а именно: първо, свидетелството на VII Вселенски Никейски Събор, който (не в правилата, а на своето трето заседание) нарича мощите на светиите източник на изцеле­ния, с които Бог върши много благодеяния на човеците, и второ, свидетелството на свети Кирил Иерусалимски, кой­то в своето 18-о оглашение пише така: „Не само душата на светиите е достойна за почитание, но и в починалите им тела има някаква сила и могъщество. Мъртвият, паднал в Елисеевия гроб, оживял, като се докоснал до мъртвото тяло на пророка“.

Празникът Живоприемни източник, или по-точно Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник, се отбелязва на Светли петък ­ първия петък след Възкресение Христово. Свързан е с "обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград, и се нарича "Живоприемен източник", или още "Балъклъ". Така е записано в началото на синаксара на празника. Празникът обаче има своята предистория, свързана с чудо, извършено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до днес изграденият през 1833-1835 г. храм "Живоприемен източник".

Ето какво разказва синаксара на празника. Преди още да възлезе на императорския престол, бъдещият василевс Лъв I, наричан Макелий, разхождайки се по това място, видял един заблудил се слепец да броди из гъсталака. Слепецът помолил младия Лъв да му намери вода, за да утоли жаждата, която изпитвал, и той "навлязъл в гъстата гора, търсил тук и там вода и като не намерил, върнал се опечален". Тогава чул женски глас: "Не трябваше, Лъве, толкова да се трудиш да търсиш вода, понеже водата е наблизо". Ободрен от гласа, Лъв подновил търсенето, но то и сега било безрезултатно. И отново се чул гласът: "Императоре Лъве, влез по-навътре в гъстата гора и ще намериш локва; ще вземеш с шепа от мътната вода и ще утолиш жаждата на слепеца; ще намажеш с калчица слепите му очи и веднага ще познаеш коя съм, понеже отдавна съм на това място".

Христос и след Своето Възнесение присъства в Църквата чрез Светия Дух в Евхаристията, която от най-ранни времена се схваща именно като събитие на присъствието на Христос на земята до Неговото Второ пришествие. С извършването на Евхаристията в Църквата непрестанно и винаги отново се потвърждават думите, които Господ е казал при Своето възнесение на небето: и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света (Мат. 28:20).

Евхаристията представя същността на Вечния завет на Бога с хората, установен на Тайната вечеря. Тогава Господ Христос е взел хляб, благословил го е, преломил го е и е дал на Своите ученици, като им е казал: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове (Мат. 26:26-28).

Тъждественост на Църквата и Евхаристията

За Евхаристията като централно събитие в живота на Църквата и за отъждествяването на Евхаристията с Църквата се говори на много места в Свещеното Писание и в съчиненията на светите отци.