Пророкът призовава и казва: Човек е като дъх; дните му - като преклонна сянка и животът му изчезва от земята (Пс. 143:4). Синове човешки, докога ще обичате суета и ще търсите лъжа (Пс. 4:3)? Бързо преминава тоя свят, неговите грижи, богатство, придобивки преминават като дим. Защото е преходен образът на тоя свят, както ни дава да разберем апостолът (1 Кор. 7:31). Времена след времена бързат да преминат, род след род си отива и изчезва. Години, дни и месеци зоват: светът прехожда. Който встъпва в този свят, той е вече на път да го остави; и който е още в майчина утроба, той вече се приближава към гроба, за да се засели там. Който излиза из майчината си утроба и вижда светлина, вече върви към мястото на смъртта. Един идва да се засели в света, а друг вече си отива оттам. Един събира и трупа богатство, друг го оставя и напуска живота. Виж как богатството се преселва от дом в дом, и бедността също ходи от едно жилище в друго.

Въпросът за назначението на нашия живот е от първостепенна важност, тъй като засяга най-важния проблем за човека: целта на земното му съществуване. Ако човек заеме правилната позиция по този въпрос, ако осъзнае истинското си предназначение, тогава той е в състояние да посрещне адекватно обикновените ежедневни дела в своя живот, като взаимоотношенията му с ближните, неговото образование, професия, брак, раждане и отглеждане на деца. Но ако той не заеме правилната позиция по този основен проблем, то той ще претърпи неуспех и в другите цели на своя живот. Защото какъв смисъл могат да имат те, когато човешкият живот като цяло няма смисъл?

„Не се отказвай никога да палиш свещ и кандило на гроба на покойника, призовавайки Господа Иисуса Христа. Това е угодно на Бога и носи голяма награда. Ако е грешен покойният, с помощта на Божията благодат ти ще можеш да измолиш прошка на прегрешенията му и ще го изведеш от ада във вечните райски селения. Праведен ли е, то това ще увеличи неговата награда."

Св. Кирил Александрийски, Слова

За невежественото в духовно отношение атеистично съзнание всички религии си приличат. Следствие от това е разпространеният в нашето общество предразсъдък, че всички религии като цяло са еднакви. Окултизмът всячески подхранва тази гледна точка, утвърждавайки, че всички религии по различни пътища водят към една и съща цел.

Трябва да се знае, че Бог предварително знае всичко, но не предопределя всичко. Така Той предварително знае за това, което е в наша власт, но не го предопределя; защото Той не иска да се появи порок, но не принуждава със сила към добродетелта. Следователно предопределението е дело на Божествената заповед, основано на предзнанието. Въз основа на предзнанието Си Бог предопределя това, което не е в наша власт. Защото въз основа на предзнанието Си Бог вече е предопределил всичко така, както благостта и справедливостта Му изискват.