Из поученията на пустинните отци

от Предание БГ

Един от братята запитал авва Пимен следния въпрос: „Какво да направя? Мислите ми ме връхлитат и ми казват,че греховете ми са опростени и ме карат да се ровя в прегрешенията на другите братя.“

Тогава авва Пимен му разказал за авва Исидор, който обитавал една килия и плачел за душата си, а неговият ученик живеел в друга килия; един ден ученикът му дошъл при своя старец и когато го видял, че плаче, рекъл: „Отче мой, защо плачеш?“, а старецът му отвърнал: „Плача за своите грехове.“ Тогава ученикът му казал: „Та нима ти имаш някакви грехове?“

„Наистина имам , синко, и ако ми бе позволено да видя моите прегрешения, не биха стигнали дори трима или четирима, които да плачат за тях“.

Сетне авва Пимен рекъл: „Така става с човека, познал себе си."