На Света Гора дойде един младеж 16-17-годишен и обикаляше по манастирите. Това беше Йоргакис. От тригодишна възраст родителите му го дали в един будистки манастир в Тибет. Напреднал много в йога, станал съвършен магьосник, можеше да повика който си поиска демон. Носеше черен колан и владееше карате до съвършенство. Със силата на сатаната правеше демонстрации, които впечатляваха хората. С ръката си удряше големи камъни и те се трошаха като орехи. Можеше да чете затворени книги. В дланта си чупеше лешници, черупките падаха долу, а ядките оставаха залепени за дланта му.

Седнеш ли да се храниш, помоли се.

Днес празнуваме Успението на Пречистата Владичица Богородица или блаженото Й напускане на този живот, с който се е представила в живота Тя, истинската Майка на живота. Това напускане ни напомня за нашето излизане от живота, а то - за влизането ни в този живот. Така се пред­ставят в ума ни две врати: едната врата стои в началото на нашето житие — това е вратата на раждането, а другата вра­та е в края му — това е вратата на смъртта. Между тях двете се движи до безкрайност разнообразният човешки живот. Издигнете се мислено над земята и погледнете оттам към синовете човешки, вгледайте се по-внимателно, и няма да можете да се удържите от въпроса: какво означава всичко това? Как и защо всичко така се устройва?

Когато отидем при докторите за лечение, ние не им казваме какво да правят. Те си знаят работата. Ние само им казваме къде е болката и откога я имаме. Истината ни се дава, когато я търсим смирено, както търсим лечение от лекарите. Не можем да поръчаме истината, но можем да помолим да ни се даде, да ни бъде разкрита. Защото истината е Бог, Комуто не можем да заповядаме, а само да просим от Него и да Го обичаме. Докторите знаят какво искате, когато отидете при тях. Всичко, което можете да направите е да им кажете, че изпитвате болка и къде е тя. Останалото зависи от тях. Заради това светите Отци са ни казали да се молим подобно на малки деца, които плачат, щом ги заболи. И показват къде точно ги боли.

Съвестта е праведен съдия. Божественият Йоан Златоуст казва: „Бог не е оставил съдията извън нас, така че да не може да го прелъстим с пари или да му дадем нещо, така че да ни признае за прави. Този съдия е вложен в нас отвътре и ние с нищо не можем да го прелъстим!“