Ваше Високопреосвещенство, благословете,
С това писмо ние, като чеда на БПЦ, български граждани и родители, бихме искали да изразим дълбоката си благодарност към Вас като наш архипастир за достойната позиция, с която защитихте българските деца и семейства срещу поредния опит за социално инженерство и прилагане на чужди опасни практики, заложени в проекта на Стратегията.
След Вашата архипастирска намеса бяхме радостни и духовно обнадеждени, когато позицията се появи на сайта на БПЦ като Становище на Св. Синод, след което окуражаващо за всички ни придоби и медийно оповестяване. За нас беше голяма утеха, че отново, както и по време на злощастния и слава Богу неуспешен опит да се приеме т.нар. Истанбулска конвенция, БПЦ зае категорична и подобаваща позиция в защита на изконните християнски и семейни ценности и богоустановени взаимоотношения.
Молим да приемете това наше писмо в израз на най-сърдечна благодарност лично към предприетите от Вас действия и непоколебима позиция, като същевременно това е и настоятелна молба да продължавате да бъдете застъпник за правдата, семейството и бъдещето на децата на България.
За жалост медийната кампания сякаш поръчково прерасна в една тенденциозна антицърковна кампания. Ние като православни християни сме признателни за това, че Вие предвид всички обстоятелства сте реагирали незабавно и сте възложили да бъде изготвена и публикувана богословски издържана църковна позиция. Радваме се, че в БПЦ има толкова добре подготвени служители, които реагираха по изключително адекватен начин по този болезнен за цялото общество въпрос.
Бихме искали да изразим сърдечната си благодарност за това, че Вие, съобразявайки важността на темата и опасните последствия при липса на църковна позиция, сте благословили тя да бъде депозирана до изтичане на срока, като съвсем надлежно сте изпратили до всички членове на Св. Синод да се запознаят с текста, за което те са имали достатъчно време да реагират при несъгласие, каквато очевидно е Вашата практика.
С тези си действия Вие на дело ни показахте изпълнението на Евангелския закон „съботата е направена за човека, а не човек за съботата“ (Марк. 2:27), предвид това, че сте съобразили, че няма да имате Синодално заседание, Вие очевидно предпочетохте да пренебрегнете буквата на закона, но да изпълните архипастирския си дълг. Затова недоумяваме защо беше нужно да се очерни един професионалист и отговорен служител, който оправда Вашето доверие.
За да не бъдем голословни, за пример ще дадем хилядите благодарствени родителски реакции в социалните мрежи в подкрепа на Становището буквално за броени часове след неговото публикуване.
Почитаеми владико, молим и да споделим какво притеснява нас, родителите, в тази т.нар. Стратегия за „защита“ на децата:
1. Съвсем очевидно е, че Стратегията се стреми да отнеме свободата на родителите да носят своя родителски кръст и свято послушание към Църквата като личности, съчетани в тайнството на брака и пребиваващи в Божествената свързаност като неразделно цяло на домашната църква. Несъмнено целта е да бъде разрушен и най-малкото принизен родителския авторитет на майката и бащата, които имат свещено и по земния закон суверенно право да решават сами как да отглеждат децата си.
Странно или не, но настоящата Стратегия ни напомня много за Истанбулската конвенция, защото тези документи сякаш имат един корен, в който се наблюдава стремеж към обезличаване и обезобразяване на детската чистота и въобще човешкия облик по Божий образ и подобие. Това е идеология, която изисква децата да растат еднакви, с деформирани, спуснати от бездушна администрация свръхлиберални ценности, без нужните авторитети. В настоящата Стратегия се наблюдава точно това – че децата са превръщани в единствени авторитети, чиито права, но забележете, никакви задължения, са в центъра на всичко.
Според нас по изключително груб и безапелационен начин в Стратегията са маскирани цели, отнемащи от родителите изконното право да възпитават своите деца, като това се прехвърли на държавата в лицето на анонимни чиновници с административни правила и бездушни ценности!
Как е възможно да допуснем, че едно дете може да бъде възпитавано и обгрижвано от непознати за него чиновници по волята на съдия-изпълнители? Как е възможно да предположим, че за едно дете е по-добре да бъде далеч от родните си майка и баща, настанено в чуждо семейство, което практикува професия приемен родител като бизнес за ден, два, месец, година (в зависимост от това какъв е техният договор с институцията, към която принадлежат)?
За съжаление тази стратегия далеч не е толкова еднопланова – тя не просто се стреми да противопоставя родителите на децата им, но тя има за цел унищожението на семейството. Нима семейството не е най-важното и дори всичко за развитието на всяко дете?
Несъмнено, семейството е градивната единица на обществото, където детето получава обич, закрила, грижа и възпитание, където научава първите си думички, първите си уроци, където се учи на нравственост и духовност и където чувства незаменимата мистичната връзка със своите баща и майка, чиито гени по Божие повеление притежава в себе си. Семейството е коренът на всеки човек, в семейството майката и бащата са най-важните учители и възпитатели за едно дете. Нима без семейството то не се изтръгва от естествената му среда, като се обрича да се скита без идентичност, без сигурна защита, лишено от своята родова принадлежност и памет за нея?
По този начин, малко по малко, само за едно или две поколения благодарение на коварните капани в тази т.нар. Стратегия, нашите деца ще се обезличат, обезродят и напълно деформират, ще растат без необходимите авторитети на здравата семейна среда.
Според Стратегията на практика излиза, че:
Ако искат децата – ще учат уроци, ако искат – не, нали нямаме право да им казваме, ако искат – ще уважават възрастните, ако искат – не, ние нямаме право да им казваме. Ако искат, ще водят полов живот от 10 годишни – нали посредством Стратегията ще са усвоили всички видове познания за сексуалния живот, джендър практиките, абортите, ако искат – не, ние нямаме право да им казваме. Ако искат, ще пушат, пият и взимат наркотици, ако искат – не, нямаме право да им казваме, ако искат – ще помагат вкъщи, ако искат – не, ако искат, ще се грижат за родителите си, ако искат – не, и така до безкрай.
Всяко едно нравствено поучение и приучаване към определена семейна ценност може да бъде разглеждано като психическо насилие и тормоз. И най-важното – тези деца вече ще растат с усещането, че не са свързани със семейството си, а че са независими, като ролята на семейството се свежда до тази на разплоден инкубатор – просто създава деца, без каквато и да е нравствена, емоционална и духовна грижа за тях.
Грижата се предоставя на „стопанина“ – т.е. държавата, а нашите деца ще се превърнат в най-обикновени маркирани бройлери – консуматори без семейна принадлежност, без право на глас, без родова памет, без духовност, без право на вяра в Бога и спасението на човешкия род.
Къде в цялата тази „чудесна“ система остава православна вяра като начин на живот? Ами много просто – за нея няма място! Тя ще бъде дамгосана като нарушаване на измислените права на детето да се самоопределя, ще бъде квалифицирана като вредно психологическо въздействие и опасна индоктринация, нарушаващи „свободата“ на детето.
Нима не можем да прозрем, че следвайки тези стъпки няма да е далеч времето, в което ще бъде забранено да си водим децата в Божия храм? Това, което турците не направиха 500 години с мечове и кръв, сегашните ултралиберални еничари и политическите им слуги, ако не бъдат спрени, ще успеят да направят само с едно врътване на химикалката.
2. Стратегията подобно на Истанбулската конвенция всъщност нарушава правата на децата да растат в естествената и защитена любяща среда – семейното огнище. Именно семейството определя на база на дълбоката обич към своето чедо как най-добре разумно и мъдро да отговори на неговите нужди!
Никой не може да знае по-добре от родните майка и баща какво е необходимо за тяхното дете, по какъв начин то да бъде приучено към отеческите семейни традиции, общочовешки и християнски. Да научим децата си на ред и дисциплина, на уважение към възрастните, трудолюбие и доброта не е насилие, а родителски дълг и вътрешна потребност, докато Стратегията допуска всичко това да бъде тълкувано като психологическо и всякакво насилие.
Нима не сме длъжни да отбележим, че изконно право на всяко семейство е то да има свободата да възпитава своите деца по свои неприкосновен начин спрямо индивидуалните особености на своята рожба, които всяко семейство познава най-добре, а не държавата в лицето на анонимни чиновници, както се опитва да натрапи и разпореди Стратегията?
Нима не е нарушаване на правата на детето и върховно насилие над него да го обезличиш от малко, да го отдалечиш от най-важното в неговия живот – майката и бащата, да посегнеш и да му откраднеш детството чрез въвеждане на скверно и извратено „ранно сексуално образование“, както пропагандира Стратегията, детето да бъде превърнато в един програмиран човек, сякаш робот, без добродетелни авторитети и ценности, обучен да гледа само себе си и вменените му права и потребности, основани на живот в грях.
От такъв хуманоид се очаква да бъде готов да води примитивен сексуален живот от малък, при това не само на животинско ниво с цел разплод, защото напълно демоничната джендър идеология задължава невръстното дете уж по своя воля да извършва всякакви еднополови извращения, включително смяна на пола, която вече се допуска по света, като все по-открито има стремеж и към легализиране на педофилията и инцеста. На фона на всичко това, абортът, който е 100%-во убийство на жив човек и смъртен грях, се счита за нещо нормално и допустимо, макар и от малолетни заченали деца.
Списъкът на тези факти за съжаление е твърде дълъг, но ние като православни християни и български родители сме длъжни да се противопоставим и да оградим нашите деца от тази либерална напаст, като подчертаем че:
За нас тази Стратегия дискриминира правото на детето да живее в естествената си богоотредена семейна среда сред своите майка и баща, а не „родител 1“ и „родител 2“, дискриминира родителите и техните семейни, човешки и религиозни права. За нас като граждани Стратегията е противоконституционна, а като чеда на светата ни българска православна Църква я считаме за богопротивна.
Ваше Високопреосвещенство, молим Ви сърдечно, не позволявайте това да се случи с нашите деца. Нека да можем и занапред да учим децата си на 10-те Божии заповеди, нека да можем и занапред ние като родители да бъдем отговорни закрилници на децата си и техни първи учители, така както Бог е отредил.
Нашият народ се е запазил през дългите години на робство, войни и изпитания благодарение на вярата си в Бога, упованието в християнските ценности и силата на светата православна Църква.
И в днешно време ние, българските майки и бащи, които искаме да отгледаме достойни християни и българи, обръщаме поглед към Вас като наш закрилник и още един път Ви молим, владико, да не преставате да се застъпвате за българския народ и деца, като бъдете духовна опора в настоящите усилни времена, за да можем един ден, когато се преставим пред Господа, непосрамени да кажем: „ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде.“ (Евреи. 2:13).
р.Б. Борис, Гергана и чеда (Йоцови)
