„Всичко започна с болки в гърлото и запушен нос.“
Игор К.
Заболях тежко от настинка. Както обикновено, всичко започна с гърлото и течащ нос. След това вирусът започна да навлиза в бронхите и гърдите, причинявайки тежка кашлица. Обикновено в подобна ситуация се предписва една-две седмици на легло. Оказа се, че имам миро, осветено на мощите на отец Амвросий. То ми бе подарък от един брат, послушник в Казанския манастир, който се бе сподобил с него след поклонническо пътуване до Оптина.
Прочетох си вечерното молитвено правило и се помолих на о. Амвросий, след което помазах с мирото болните си гърди и гърло.
На сутринта не чувствах дори и най-малкото неразположение!
Слава на Бога и на Неговите светии. Преподобни отче Амвросий, моли Бога за нас!
* * *
„Колегите ми ме мразеха.“
П.Б. Анна
Преди няколко години, през януари 2007 г., бях сполетяна от поредица неприятности на работното си място. По това време работех в доста млад колектив: най-възрастният човек в отдела бе на 37, а останалите(само жени) не бяха навършили дори 30.
Едно от тези момичета съчини някакви сплетни по мой адрес, на които всички повярваха. Те ме осъждаха зад гърба ми относно някакви ужасни грехове – за това че клюкарствам и клетевнича – все едно че ходя при началника и му донасям кой какви ги върши, както и че му говоря ,че всички ги мързи. Така и не разбрах подробности за този слух, но всичките ми колеги ме бяха намразили.
Преживявам тази стара несправедливост дори сега, след толкова много години! Не можех да проумея какво причинява това студено, тихо презрение, а когато разбрах, бях шокирана! Опитах се да обясня нещата и да докажа, че съм невинна, ала те дори не искаха да ме изслушат. Те ме игнорираха напълно. Сутрин плачех вкъщи, като нямах никакво настроение да отида на работа. Имах само едно желание – да напусна! Но не можех да го сторя поради материални причини.
И така, чувствайки се напълно отчаяна, посетих църквата, търсейки утеха. Бях в цъкрата „Възнесение“, намираща се на ул. „Болшая Никитская“, която бе недалеч от работата ми по онова време. В този момент нямаше служба. Помолих се, запалих няколко свещички и отидох да разгледам какви книги се продават. Видях изданието с меки корици на „Св. Амвросий Оптински – Житие, Науката на Спасението, Духовна азбука“. Трябва да кажа, че по онова време не знаех много относно батюшка Амвросий. Сама не знам защо си купих книгата.
Но щом започнах да я чета, сякаш всяка думичка от поученията на стареца Амвросий се отнасяха за мен и моето положение. Не мога дори да опиша колко лека и как добре започнах да се чувствам. Постепенно се поуспокоих. Четях от книгата всеки ден, обръщайки се мислено към отец Амвросий. И какво се случи? Постепенно ситуацията, която ме караше да се чувствам толкова депресирана отмина и колегите ми дори ми се извиниха!
Но дори преди това вече не бе важно – чувствах се толкова умиротворена!
***
„Да идем в Оптина да се помолим. Там ни чакат.“
Наталия Киселова, Москва
Две седмици...! Цели две седмици продължавах да чувам от приятели и близки край себе си думата „Оптина“. Трябва да споделя, че наистина имах множество православни приятели, които обичаха да ходят в Оптина пустиня. Последната капка бе, когато един приятел ми се обади през нощта и ме запита: „А какво стана с Оптина?“ Полузаспала, не разбирах какво ми говори „какво става с Оптина“, и отвърнах: „А какво може да се е случило?“
А на следващия ден ми дадоха една книга, отново за Оптина.
Преди време веднъж бях посетила това прекрасно място. Тове бе чудно, незабравимо пътуване! Ще пазя този спомен в сърцето и ума си, мисля си, завинаги. В Оптина пустиня се чувствах, сякаш времето е спряло, можеш да усетиш вечността. Но това е друга, по-дълга история.
А сега наскякъде край мен чувах за Оптина почти всекидневно и ми се струваше, че това не е случайно.
В нашата църква имеме икона и рака с мощите на преподобните старци, като до неотдавна нашата църква е била подворие на Оптина пустиня. Отидох при иконата на преп. Амвросий и оптинските старци и започнах да се моля: „Защо всички ми говорят за Оптина? Вероятно трябва да отида там? Ако е така, моля устройте пътуването ми!“
Същата вечер телефонът в апартамента ми извъня. „Скъпа Наталия – обаждаше се един добър семеен приятел – една организация е подготвила няколко коли за нас утре и е ангажирала места в Оптина пустиня. Ще те чакам на сутринта; ще отидем до Оптина да се помолим и да прекараме там известно време. Там ни чакат!“
Няколко минутки не можех да продумам от изненада.
Те ме бяха чули! Колко скоростно изпълниха моята просба! Наистина, онова, което искаме може да се сбъдне! И трябва да се напълно готови да го приемем. Колко бързо св. Амросий и оптинските старци неочаквано и изненадващо бяха откликнали на моята молитва!
Св. Амвросий, моли Бога за нас заедно с всички оптински старци!
* * *
„Отец Амвросий се е завърнал."
Екатерина, Москва
Отец Амвросий ми бе помогнал това лято, но аз глуповато и с гордост не приех тази помощ(не разбрах, че е от него, не я очаквах толкова бързо, въобще не разсъждавах, трябва да призная), и все още се кая за това.
По онова време тъкмо бях останала без работа, като ме уволниха доста непочтено и грубо, след като бях преминала изпитателния си период и буквално на предния ден бяхме обсъждали повишение на заплатата ми. Имах благословението на моя духовен отец да започна работа на едно място, но се мотаех – считах, че не съм „интелектуално подготвена“.
Сетне започнаха църковните празници през юли, включително деня на преп. Амвросий Оптински. Намирах се в църквата и го помолих за помощ относно намирането на работа, като мислех, че имам благословение да започна нещо, за което не се чувствах подготвена.
Внезапно същата вечер получих писмо на електронната си поща от мой приятел от университета, а имах и пропуснато обаждане от него. Обикновено аз го търся първа, но този път той се бе постарал да ме намери. Оказа се, че компанията, в която работи негов приятел, ненадейно имаше нужда от журналист–редактор за техния сайт. Отнесох се към предложението със скептицизъм – струваше ми се, че предлагат ниско заплащане, а изискват много работа. Също така имаше пробен период от два месеца, с всевъзможни задачи за потенциалния кандидат. Освен това имаше още неща, които не разбирах.
Понамръщих се и си помислих, че има някаква „уловка“. Макар че по-късно осъзнах, че е трябвало да грабна тази възможност, за да има какво да работя поне два месеца, докато траеше изпитателния срок. Приятелят ми от университета се засмя: "Ами, както знаеш, това е само защото се боиш, че няма да се справиш.“ Наистина се притеснявах да не ме уволнят отново след пробния период, Страхувах се, че няма да издържа още едно унижение.
Тъкмо бях се отказала, когато внезапно си спомних, че сутринта по време на службата се бях помолила пред иконата на св. Амвросий, бях целунала мощите и молитвено го бях призовала, разказвайки му за своите проблеми. И какво последва? На следващия ден иконата на отец Амвросий в църквата изчезна! Вероятно я бяха отнесли за реставрация или пък в друга църква за известно време...
Всичките тези месеци (дълго време след това не успявах да си намеря работа – цели читири месеца), без значение колко се молех и обикалях манастирите, без значение колко празнични служби изкарах – нищо не помагаше! И през всичките тези месеци разбирах, че онази работа, ако не бях я отказала, би ме държала на повърхността поне няколко месеца, и не бих прахосала толкова много пари и изпаднала в дългове, както и останалите мъчни обстоятелства.
Когато и да отидех на църква през тези месеци винаги заставах при мощите на св. Амвросий (имаме голяма мощехранителница с многобройни частици от мощите на различни светци, включително на оптинските старци), молех за прошка и гледах с тъга към ъгъла, където се намираше иконата преди това. Разбира се, отец Амвросий бе предузнал какво ще се случи с мен и какво ще бъде моето поведение. Той ми бе помогнал и аз би следвало да приема този урок-изпитание!
Едва наскоро, в крайна сметка, си намерих работа. Или по-скоро Господ ми я прати съвсем неочаквано. Нещо повече, разбрах се относно работата ми с работодателя в петък, а на следващата неделя, както обикновено, отидох на Възкресната служба и ненадейно, в края на службата, видях един от помощниците при олтара да носи иконата на преп. Амвросий, като я постави на дървената поставка (не знам как точно се нарича), която бе стояла празна през цялото това време.
Видях, че отец Амвросий се е завърнал! Възможно най-бързо се втурнах към него да помоля за прошка. Трябва да споделя, че през тези месеци, когато иконата я нямаше, някак си усетих близост с батюшка чрез чувството ми за вина и тревогите си... Той ми стана особено близък светец, като тази икона, за която бях чакала толкова дълго, ми стана много скъпа. Нямам никакво съмнение относно неговата бърза-бърза-бърза помощ! Отче Амвросие, моли Бога за нас
* * *
„Открих пътя си в живота и към съпругата си – един истински приятел“
Алексей Гришкин
По молитвите на отец Амвросий и всички оптински старци открих пътя си в живота и към съпругата си – един истински приятел.
А защо е важно всичко това? Не мога да нарека този период в живота си, от сравнително млада възраст, като нищо друго, освен на „празнота“. Подобно на старата песен: „Самотата е по-ценна от празнотата, кагато живееш, а мислиш за смъртта“. Всичките ми връстници живееха щастлив живот, излизаха на срещи, разделяха се, пиеха, отиваха на разходка без да му мислят кой знае колко.
Не знам какво сложи начало на църковния ми живот; сега ми е трудно да си спомня. Подобно на война, всички пъклени сили се надигат срещу слабия човек, започнал своето спасение, използвайки всички способи на военната тактика от времето на първия паднал предшественик.
В даден период от живота ми в мен безмилостно се надигна убеждението да избера монашеския път на спасение. След като прекарах в един манастир няколко месеца, осъзнах, че там ще погина още по-бързо. Състоянието на съвременното монашество, с няколко изключения, е известно на всички. Трябваше да се върна в света. Ала всичко сякаш се оказваше без изход.
Случайно (или не?), отваряйки книгата за живота на преп. Амвросий, се натъкнах на словата, които той отправя към монаха от Троекуровско Иларион: „Отивай в Оптина. Там имат нужда от теб." Изведнъж сякаш всичко ми се изясни - къде трябва да ида, за да разбера как да живея. В Оптина видях изключението, малкото стадо което крачи към спасение, като вдъхновява и други да го сторят.
Първо се бях възпламенил, ала монашеството не е за повечето хора. И отново съмнения - батюшка Илия ги разреши, като благослови да поживея в манастира една година. Това бе най-трудната година в живота ми. Когато останеш насаме със себе си - това е плашещо. Не знаеш кой ще победи. Всеки ден ходех при мощите на св. Амвросий и молех, търсех, плачех. Наистина ми бе трудно.
По молитвите на старците Господ ми посочи коя пътека да избера: едно момиче дойде в Оптина, а днес тя вече е моя съпруга и майка на две прекрасни дъщери.
В заключение искам да кажа, че Господ е по-близо до нас, отколкото ни се струва, и че чрез хора и ситуации Той винаги ни насочва през живота по молитвите на нашия препопдобен богоносец отец Амвросий, оптински старец, и на всички светии – зазбира се, за онези, които следват Христа.
* * *
„Освобождението дойде след три дни“
Валентина К. Серов
След като се бях отчаяла, че мога да се измъкна от мъжа, който ме ицмъчваше от три години, успях да го направя едва когато прочетох молитвата на преп. Амвросий Оптински, която открих веднъж в кореспонденцията с неговите духовни чеда. Освобождението дойде след три дни. През тях ние не се скарахме нито веднъж. Само молитвата на великия старец ме спаси от смърт.
По неговите молитви след три години стоях пред светите му мощи с благодарствени сълзи. Мисля, че не без помощта на светеца, бях благословена да работя няколко години при приготвянето на просфората и на трапезата.
Нека Господ даде спасение на всички ни по молитвите на светия преп. Амвросий Оптински!
* * *
„Фурната на приятелката ми бе напълно съсипана.“
Наталия В.
Разбрах за това малко чудо едва преди няколко часа. Не знам дали батюшка Амвросий лично помогна – вероятно помощта е от всички оптински старци.
Преди два дни посетих дома на една приятелка , която се готвеше да се изнесе в къща, в която фурната бе изцяло повредена. Приятелката ми бе в лошо финансово положение. Налепихме обяви с молба за помощ навсякъде, като не се надявахме на това твърде много. След като я оставих, се отбих в тамошната църква и съзрях икона с частици от мощите на оптинските старци. Не прочетох кои точно. Помолих старците да ù помогнат.
По-късно се обадих и разбрах, че на следващия ден – а именно вчера – една жена се обадила и предложила своята помощ. Тя казал: ИОпишете ми фурната – ще ви купя каквото е необходимо“ Бедната ми приятелка се зарадвала извънредно много.
Нека Господ направи така, че всичко да се нареди за бедната жена. Молете Бога за нас, отче Амвросий и всички оптнски старци!
* * *
„Пушех много“
Екатерина Н.
В началото на моя църковен живот се озовах в Оптина. Преди пристигането ми в манастира имах сериозна никотинова зависимост.
Останах в манастира и не запалих цял ден.- доста дълго време за мен. Помолих се на преп. Амвросий Оптински да спра цигарите. Напълно ги оставих след няколко седмици. Вече две години не пуша. Вярвам, че молитвите на светеца ми помогнаха.
* * *
„Съпругът ми пушеше от много години“
Елена С.
Ето моята история. Мъжът ми пушеше от много години. Това, за съжаление, бе традиция в неговото семейство. Той не възнамеряваше да спре, тъй като предполагаше, че не може. Когато се опитвах да поговоря с него за това, той се дразнеше. Тогава помолих нашият син в младежка възраст да се моли за своя баща на преп. Амвросий да го освободи от тази разрушителна страст.
Малко по-късно мъжът ми се разболя от рак на кожата, а след операцията сам реши да спре пушенето. Той се измъкна от страстта си към тютюна по молитвите на светеца. Слава Богу за всичко!
