Да помислим за греховете, които някои наричат леки. Макар да не са смъртни, те все пак имат голяма тежест. Падаме в тях поради слабост и липса на сила на волята. Привидно лекият грях не е такъв нито сам по себе си, нито в сравнение със смъртния грях. Например наричат някое езеро малко тогава, когато го сравняват с голямо море, макар то всъщност съвсем да не е малко, понеже в него има много вода. Така и малкото съгрешение изглежда малко само в сравнение със смъртния грях, но само по себе си е голямо зло. Защото и малкият, и големият грях произтичат от един източник – нарушаване на Божествения закон, както казва евангелист Йоан: Всякой, който прави грях, прави и беззаконие; и грехът е беззаконие (1 Иоан. 3:4). И съгласно апостол Яков, който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко(Иак. 2:10).
И така, възлюбени мои, как можем да наричаме малки обичайните си грехове, например лъжата или когато казваме: „От две злини ще изберем по-малката, за да не се случи по-голямата”; или гнева, неспазването на строго църковно благочестие, завистта, скръбта, която чувстваме, когато наш ближен ни изпреварва в добродетелта, празнословието, небрежността в думите, преяждането, услаждането на вкуса и други подобни неща? Как могат да бъдат малки грехове, склоняващи ни към голямо зло?
Нека не считаме, че тези наши привидно дребни грехове не са противни на Божията воля и не ни отдалечават от божествената слава на Царството Небесно. В заблуда, в прелест сме, ако считаме, че някой разпространен грях, например празнословието, не е зло в Божиите очи. Господ много ясно каза за него: Казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден (Мат. 12:36-37). Как можем да казваме, че неуместният ни смях не е противен на Божията воля, при положение че нашият Господ, когато стана Човек, не само никога не се смееше, а напротив, четири пъти плака. Той и в учението Си каза: Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете (Лук. 6:25). В правилата си за монаси Василий Велики е определил седмица отлъчване за смях, неуместни разговори или шеговити думи: „Ако някой се шегува или се смее неуместно, да бъде отлъчен за една седмица”.
Как можем да казваме, че преяждането, пиянството и лъжата не са противни на Божията воля, при положение че Сам Господ каза, че ще погуби ония, които говорят лъжа (Пс. 5:7), и че преситените ще гладуват: Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете (Лк. 6:25). И ето нагледен пример как малките грехове повреждат добродетелта и намаляват в нас божествената благодат – ако муха попадне в ароматно миро, но бързо я извадят от него, благоуханието на мирото няма да се повреди, а ако мухата остане в него, благовонието ще се превърне в зловоние, както Светият Дух каза чрез устата на Еклисиаст: Mъртви мухи развалят и овоняват благовонното масло на мировареца (Екл. 10:1).
Така и малките грехове – когато благочестива и добродетелна душа не се очиства от тях, й причиняват голяма вреда, защото ако остават дълго време в нея, тя започва да склонява волята си към тях и тогава чистотата на добродетелта и благоуханието на божествената благодат се отдалечават от нея, а постигането на съвършенство става много трудно за такава душа.
Тези грехове правят душата скверна и омразна пред Бога. Защото при положение че само един лош помисъл е скверен и омразен в Божиите очи, както казва писателят на Притчи: Помислите на лошавите са гнусота пред Господа (Притч. 15:26), и само едни мисли, когато са лукави, отлъчват душата от Бога – неправи умувания отдалечават от Бога (Прем. 1:3), то колко повече се отлъчва от любовта Божия и става отвратителна за безпределната Му благост онази окаяна душа, която върши на дело такива „малки” грехове?
Необходимо е да избягваме „малките” грехове, защото ако възнамеряваме едновременно хем да угаждаме на Бога, хем да не се отказваме от „леките” грехове, то може ли да има нещо по-ненавистно за Него от желанието ни да съединим Небето с ада, тъмнина със светлина, огън с вода и святост със зло?
Макар да не изглеждат големи, тези грехове имат огромна тежест, понеже оскърбяват Всесветия Бог. И най-голямото зло, причинявано от някого на твар, е нищожно в сравнение с причиняваното на Твореца. Нека се засрамим от лекотата, с която вършим неугодни Богу постъпки. Да изпълняваме Господните заповеди – всички без изключение – и да решим не само да не вършим малки грехове, но и изобщо да не допускаме сърцето ни да се скланя към тях. Ако пък поради немощ на естеството и волята се случи да паднем в такива грехове, да не допускаме сърцето ни да се увлече по тях, а да ги намразим, да се покаем и да се изповядаме за тях и да просим Господа да ни укрепи с благодатта Си, та да не падаме отново в тях.
превод от руски: Красимир Симеонов
