Въпрос от енориаш. С какво да предпазвам душата си от пристрастие към тленни неща?
Отговор на свещеника. С благоговейно и благодарно размишляване за даруваното чрез благодатта величие на душата ти и голямата й ценност в Божите очи. Представи си като на картина обширността на земята и безпристрастно разгледай веществата, които я изпълват – колко нищожни ще ти се сторят те в сравнение с достойнството на човешката душа, свещенотайнствено възведена от Божието човеколюбие до степен на равноангелно съвършенство. От това ще видиш, че всяко нещо е крайно малоценно пред високото благородство на християнската душа. Каква полза за човека – казва нашият Господ – ако придобие цял свят, а повреди на душата си? (Мат. 16:26) А щом е така, помисли, че несравнено по-лошото не е достойно да бъде обичано повече от по-скъпоценното и несравнено по-доброто, т.е. тленното вещество не е достойно да бъде обичано повече от нетленната и безсмъртна душа. Ето защо правилната любов към душата ни налага ревностно да се стремим към духовни дарби и блага, полезни за нашето спасение, а не да се увличаме от пристрастие към земни неща, неможещи да наситят безсмъртната душа.
превод от руски: Красимир Симеонов
