от Предание БГ

Седнеш ли да се храниш, помоли се.

Прочети още
от Предание БГ

Днес празнуваме Успението на Пречистата Владичица Богородица или блаженото Й напускане на този живот, с който се е представила в живота Тя, истинската Майка на живота. Това напускане ни напомня за нашето излизане от живота, а то - за влизането ни в този живот. Така се пред­ставят в ума ни две врати: едната врата стои в началото на нашето житие — това е вратата на раждането, а другата вра­та е в края му — това е вратата на смъртта. Между тях двете се движи до безкрайност разнообразният човешки живот. Издигнете се мислено над земята и погледнете оттам към синовете човешки, вгледайте се по-внимателно, и няма да можете да се удържите от въпроса: какво означава всичко това? Как и защо всичко така се устройва?

Прочети още
от Предание БГ

Когато отидем при докторите за лечение, ние не им казваме какво да правят. Те си знаят работата. Ние само им казваме къде е болката и откога я имаме. Истината ни се дава, когато я търсим смирено, както търсим лечение от лекарите. Не можем да поръчаме истината, но можем да помолим да ни се даде, да ни бъде разкрита. Защото истината е Бог, Комуто не можем да заповядаме, а само да просим от Него и да Го обичаме. Докторите знаят какво искате, когато отидете при тях. Всичко, което можете да направите е да им кажете, че изпитвате болка и къде е тя. Останалото зависи от тях. Заради това светите Отци са ни казали да се молим подобно на малки деца, които плачат, щом ги заболи. И показват къде точно ги боли.

Прочети още
от Предание БГ

Съвестта е праведен съдия. Божественият Йоан Златоуст казва: „Бог не е оставил съдията извън нас, така че да не може да го прелъстим с пари или да му дадем нещо, така че да ни признае за прави. Този съдия е вложен в нас отвътре и ние с нищо не можем да го прелъстим!“

Прочети още
от Предание БГ

Най-дълбокият глас, извиращ от нашето сърце – това е съвестта, гласът Божий в човека, призоваващ ни само към добро и предпазващ ни от лошото, това е словото на душата.

Словото на душата – това са словата, излизащи отвътре, вложени от Бога в сърцето ни, посредством които ние говорим, макар че не винаги го правим на глас. То се нарича „душевно слово“, както казва св. Йоан Дамаскин. Това е онова слово, което е вложено от Бога в сърцето на човека при неговото сътворение и за което ние говорим скрито в себе си, а не като изговорено слово.

Прочети още