Старата тема за Нова година

от Протоиерей Андрей Ткачев

Думата "нов" в Св. Писание налага няколко силни асоциации. Ако тръгнем по хронологически път, то на първо място ще срещнем признанието на Йерусалимския цар в Книга Еклисиаст, че „няма нищо ново под слънцето.  Случва се да казват за нещо: виж, на, това е ново; но то е било вече през вековете, що са били преди нас“ (Екл. 1:9-10). А на второ място – Новият Завет, където всичко е ново: безсеменно зачатие, девствено Раждане, победа над смъртта.

Именно, в този контраст и пребивава човекът. По силата на опита на падналия живот, на бремето върху плещите той живее в смъртната сянка на старозаветната мъдрост. А по силата на опита на вярата той е утешен от надеждата за друг живот и вечна радост в Царството на Христа и Бога. Ето така, подобно на делфин, човекът живее във вода, а диша с дробове. Т.е. пребивава в един свят, а се утешава от въздуха на другия.

Ние празнуваме Новата година напълно по еклисиастски. В глъбината на душата си всеки просто е длъжен да приеме, че промяната на календарната цифра няма силата да доведе до нищо ново. Но, ако човекът все пак не разбира това, то имаме правото да зададем въпроса: „На какво ново щастие се надяваш, ако сам не възнамеряваш да се обновяваш и да се промениш към по-добро?“ Следвайки тази мисъл, неочаквано стигаме до покаянието, макар тази дума и да звучи доста необичайно сред дрънкащите бутилки от шампанско. Но вижте: покаянието е реално обновление, без което нищо реално ново не се случва. Налага се изводът: под ударите на часовниковите кули има смисъл да кажем (макар и на самите себе си): „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно“.

превод със съкращения: Ловчанска Света Митрополия

източник: http://www.pravoslavie.ru/jurnal/67191.htm