На всеки 19 февруари България свежда глава пред Васил Левски, който увисна на бесилото в името на свободата. Още през 1873 г. за негов предател е обявен поп Кръстю. Редица историци и интелектуалци на базата на факти и документи обаче отхвърлят тази версия и смятат, че той е оклеветен несправедливо. Вече години наред писателят Васил Колев заедно с брат си Марин се борят Кръстю Никифоров, както е пълното име на свещеника, да бъде оневинен. Братята оглавяват ловешкото културно дружество „Поп Кръстю Никифоров" и участват във фондация „Граждани срещу насилието". Кой и защо има интерес поп Кръстю да бъде наречен „предател на Апостола"- с този въпрос „Всеки ден" се обърна към Васил Колев.
Г-н Колев, какъв е вашият основен аргумент, че поп Кръстю не е предал Васил Левски?
Няма нито едно доказателство, нито един факт, че той е предателят. Видни учени и общественици като проф. Николай Генчев, Божидар Димитров, Николай Хайтов, акад. Константин Косев, писателите Георги Мишев и Марко Ганчев опровергаха тезата, че поп Кръстю е предател. Представете си - идеологът на комунизма проф. Стоян Михайлов също е защитник на свещеника. Истината е, че поп Кръстю е изключително честен, кадърен и образован човек. Той е искрен и последователен като участник в националноосвободителното движение. Като касиер на Ловчанския комитет поп Кръстю настоява изпълнението на патриотичните цели да бъде съобразено с устава на революционната организация и критикува всеки, който го нарушава.
Изхождайки от правотата на принципната си позиция, той логично приема за истинска реализация на идеята за освобождение на българския народ чрез всенародна революция не политико-криминалните убийства и кражби срещу сънародници, а безкористната саможертва в смъртоносна схватка с петвековния поробител. Бих искал да попитам първо колко от образованите българи около поп Кръстю залагат семейство, живот, добра работа и името си, за да се посветят на революцията. Малцина. А колко са бившите поборници, крадци, предатели на революционното дело, които след Освобождението са областни управители, депутати, а днес герои с кръстени улици. Това е причината поп Кръстю да бъде оклеветен.
Лъжата се плаща, а истината се изстрадва. Хора, които били гузни пред свещеника, са се наместили във властта. Самите те са го предали след обира на пощата на Арабаконак. Гузни са пред него, защото той ги е заклевал пред свещената книга, а после те са се обърнали срещу народното дело, започват да трупат богатства чрез измами, а поп Кръстю ги е разобличавал. Затова и властта след Освобождението имала интерес да му хвърли клеймото „предател" и да урони авторитета му.
Откога започва демонизирането на попа?
Няколко месеца след залавянето и обесването на Левски. Тези клеветници се позовават на лъжа. Започва се от Любен Каравелов, който възприема един донос от Величка Хашнова, която е участник в националреволюционното движение. Тя, както и други лични врагове на свещеника от Ловеч, твърдят, че именно той е предателят на Апостола. Тази лъжа просъществува толкова години благодарение на властта. Само властта е заинтересована да бъде ударен поп Кръстю. Веднъж като свещеник, втори път като морален коректив на обществото. Затова винаги има хора, които повтарят стари лъжи. Митът, че свещеникът е предателят на Апостола, винаги е бил в интерес на властта. На всички власти. Но комунистите имаха най-голям интерес от очернянето на поп Кръстю. Това се превърна в официална политика и е свързано най-вече с отношението към църквата.
Как поп Кръстю е приемал обвиненията срещу себе си?
Не си е мълчал. И си го е казал в своите съчинения. Поп Кръстю е достоен българин, борец за църковна независимост. Тежко е приемал обвиненията и това клеймо, още повече че е бил истински духовник. Той е възпитаник на Духовната семинария в Белград. Там станал близък приятел с Георги Сава Раковски и Васил Левски, ползвал се от доверието им.
А какво е било отношението на Апостола срещу поп Кръстю?
Левски няма нито една дума, казана срещу него. 120 години клеветяха свещеника неправомерно. Едва през последните години истината излезе наяве.
Свещеникът е бил касиер на Ловчанския таен централен комитет. Твърди се, че той е бъркал в касата и си е построил къща.
Абсолютни лъжи! Парите се намериха при изкопни работи през 70-те години на ХХ век в дворното място на председателя на комитета Марин Поплуканов. А да не говорим, че парите, за които се твърди, че е откраднал свещеникът, е можело да се построи цял квартал. Всъщност самият Левски визира за злоупотребите Марин Поплуканов. От неговите роднини пък тръгва мълвата, че поп Кръстю е предател. Както вече споменах, поп Кръстю влиза в противоречие с някои користолюбиви дейци на Ловчанския революционен комитет. Особено след Освобождението свещеникът се оказва изправен срещу стихията на алчността, беззаконието, жаждата за богатства и власт. За да бъде отстранен като морален съдник, срещу него е употребено най-коварното оръжие - лъжата. А той е невинен и достоен българин. Образът на поп Кръстю вечно ще стряска и напомня за чужди грехове.
Какво стана с предложението, което заедно с писателя Георги Мишев направихте за кръщаването на площад в Ловеч на името на попа? В тамошния Общински съвет имаше бурни разисквания.
Преди няколко години заедно с Ловчанския митрополит Гавриил поставихме този въпрос, но той беше отхвърлен. Миналата година отново го повдигнахме. Кметът на града Минчо Казанджиев внесе предложението площадът в кв. „Вароша", пред Градската художествена галерия, да се именува „Свещеноиконом Кръстю Никифоров". Идеята бе подкрепена освен от владиката, и от Регионалния исторически музей и от кварталния съвет при кв. „Вароша". Областният управител Милко Недялков обаче каза, че попът може и да не е предател, но самият той е против кръщаването и ще блокира решението на Общинския съвет. Попитах един общински съветник защо става така и той ми каза: „В кръщаването на площада няма никаква далавера." Все пак се надяваме, че и това ще стане.
източник: http://www.vsekiden.com/147501
