Въпрос: Ваше Високопреосвещенство, изминаха едни от най-светлите християнски празници. Само в празнични дни ли показваме своята вяра?
Отговор: Празниците са особени дни, когато човек трябва да празнува. Смисълът и съдържанието на дадения празник е да премине с вяра, с молитва. Това са дни, когато особено Господ дава благодат, и трябва да се постараем да не ги изгубим. Големите празници са случай, в който можем да получим от Господ това, което искаме, което ни е полезно, да усетим повече радост. Празникът е свързан и с това хората да се съберат на тържествена трапеза и за слава Божия да се почерпят и нахранят празнично. Затова празниците за християните са очаквано, празнично време, хората се събират, общуват, стараят се да си покажат един към друг повече любов, уважение. На празниците имат по-голяма готовност да си простят. Това са едни особени дни във всяко едно отношение. Носят радост, благодат и мир.
Въпрос: В тази връзка къде е общото между езическите обичаи и християнските догми?
Отговор: Празнуването по време на езичеството е било култ към телесното, към преяждане, препиване, изобщо неща, свързани с грехове. Там не е имало това, което го има при нас - дълбоко преживяване, усещане, че Господ е с нас. Това ни дава радост. Не трябва да имаме нищо общо с езичеството. Ние също имаме трапеза, но тя трябва да е в рамките на нормалните човешки възможности. Лошото е, че има хора, които са далеч от истинската вяра, за които съдържанието е само обилната трапеза. В детските години с възрастните съм присъствал на такива тържества и са ми останали лоши спомени.
Въпрос: Трябва ли да поддържаме по някакъв начин вярата в Бог или просто си я носим вътре в нас?
Отговор: Вярата Господ я дава, но срещу човешко старание. Старците съветват своите духовни възпитаници да молят Господа да им даде вяра и смирение, защото колкото и да ни даде, все можем да искаме повече. Това са необходими дарове. Човек колкото и да има вяра, винаги може да има повече. Христос е казал: "Истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно." /Мат. 17:20/ А колко случаи има човек в живота, когато му трябва силна вяра, за да преодолее нещо, да надживее нещо, да се бори, за да успее да постигне това, което иска. Така че ние имаме нужда от вяра и трябва да се стараем тази вяра да я придобиваме с добри дела и с молитва.
Въпрос: Достатъчно образован в религиозно отношение ли е българинът?
Отговор: Бих казал, че не, но тук има донякъде и исторически причини. За разлика например от Русия, където сред народа е имало много голяма духовна просвета, защото е имало свобода, манастири, свободно се е създавала литература. Разказвали са ми, че са се събирали вечер по къщите, особено зимно време, и докато всеки работи нещо, един чете жития на светиите. Това говори за богата християнска култура преди Революцията, разбира се, но коренът го има. У нас по време на робството не е имало възможност хората да имат литература, да се просвещават. Манастирите са просвещавали хората, но скришом и внимателно. След това идва атеизмът, когато също религиозната проповед и просвета е била забранена. Така че нашият народ има голяма нужда от духовна просвета. В наше време се издава литература, но хората трябва да се научат да я търсят и да разберат, да я четат.
Въпрос: Какво трябва да направим, че да станем по-образовани религиозно и да осъзнаем нуждата от това?
Отговор: Трябва да се стигне до хората с проповед, с литература. Да имат възможност да чуят живо слово, да прочетат полезна книжка, да се срещнат с хора, които ще им дадат добър пример. Трябва да общуваме с хората и да използваме всяка една възможност да влияем в положителен смисъл. Издава се много литература, но малко са, които да се сетят да я купят, ако по някакъв начин не го заинтригуваш този човек, че е хубаво и полезно и той да търси и да се интересува. Това трябва да се прави от тези, които разбират и могат. Не само от духовници, но и от интелигентни, добри светски хора, които да бъдат като проповедници сред другите. Да им помагат да намират правилния път в живота. Колкото повече такива хора има, толкова по-добре за България.
Въпрос: Църквата ли е била тази, която е помагала на българския народ в битки, войни, политически смени, а сега и финансова криза?
Отговор: Църквата е един от стълбовете на държавността. Затова подкрепя този, който по е нужен на държавата за нейната сила, независимост, духовно развитие на хората. Това е било от самото начало на покръстването на България, ако погледнем историята. След като България е била покръстена, огромна роля е имала Църквата за просвещението, за това да се въведе българският език, за да станем независими първо в религиозния живот, а след това и в културния. Възраждането започва със Свети Паисий Хилендарски. Патриарх Евтимий е този стълб, вглеждайки се в когото, българите столетия са вярвали, че Господ ще им даде отново свобода. Мнозина велики църковни дейци са направили много за България, за нейното могъщество и независимост, за нейния духовен просперитет. И в наше време Църквата е една от гаранциите България да запази своята национална самобитност, да не се претопи сред многото народи в света. Европейският съюз е хубаво нещо, но има опасност даден малък народ да загуби своята национална самобитност, което е все едно един човек да се обезличи. Тук Църквата е един от стожерите за запазване на българщината, на християнството, на нашата православна духовност.
Въпрос: Какви са днешните грехове на народа ни и за какво трябва за поискаме прошка от Бог?
Отговор: Всеки човек знае най-добре своите грехове и за тях трябва да иска прошка. Днес има много грехове. Статистиката за децата и младежите показва нравствено разстройство в живота им - наркотици, пиянство, неуважение към старши, към родители. Те ще пораснат и ще носят тези пороци. Трябва човек да разбира какво е грях, какво е неговото вредно влияние лично за него, за неговото духовно и телесно здраве, за неговото спасение, за семейството му. Когато човек разбира вредността на нещо, той има желание да се бори с него и да го преодолее.
Въпрос: Има ли нещо, което не може да бъде простено?
Отговор: Не може да бъде простен грях, за който човек не иска прошка. Няма такъв грях, за който човек да иска прошка с искреност, и Господ да не му прости. Господ е казал в светото Евангелие, че е дошъл да призове към покаяние грешниците, а не праведните. Смисълът на това е, че тези хора, които се смятат за праведници, няма за какво да искат от Бога прошка, а тези, които осъзнават своите грехове, те ще поискат прошка и ще я получат.
Въпрос: На какво ни учи вярата?
Отговор: Вярата ни учи на това, че светът е създаден от Господ заради любовта Му и желанието да създаде разумни и богоподобни хора, които да се наслаждават на щастието на живота. Вярата ни учи и на това, че Господ Иисус Христос е пожертвал Себе Си за нас, за да ни изкупи от греховете, и ние вече можем да използваме Неговата жертва, за да получаваме от Бога благодат и прошка. Вярата ни учи на най-добри и на Божествени дела, на истинска любов към Бога и към хората. Свети апостол Павел казва, че "Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява." /1 Кор. 13:4-7/ Вярата ни учи и на това да търсим добродетелите в живота - "любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание". /Гал. 5:22-23/ Вярата в Господ е най-ценното нещо, което човек може да има.
Въпрос: През последните години имаше много критики към Църквата. Какво ще кажете на тези, които търсят само черната страна?
Отговор: В Евангелието е казано: "Извади първом гредата от своето око, за да видиш как да извадиш сламката от окото на брата си". Църквата е свята, защото в нея има тайнства, да даруват на човека Божия благодат. Това го няма никъде, освен в Светата Православна Църква. Затова тя е свята, защото там е живият Господ и Той дава на хората Божия благодат, което ни обновява и ни прави християни. В Църквата има хора, които, ако наистина се стараят, могат да станат праведници. Ако не се стараят и живеят разсеяно и небрежно, тези хора могат да имат много пороци, но това си е техен проблем. Човек сам си избира пътя в живота. Хора, които разбират тези неща, за тях Църквата е свята. Хора, които търсят причина, за да оправдаят себе си, обвинят някого други.
Въпрос: Лесно ли е да сте митрополит?
Отговор: Митрополитът има огромна отговорност, зависи кой от нас как се отнася. Ако един свещеник отговаря за своите енориаши, митрополитът отговаря за хората в цялата епархия и Господ ще му търси тази отговорност. В този смисъл да си митрополит е трудно. Трябва да се стараеш да направиш много неща, за да си сигурен, че си сторил всичко възможно, за да помогнеш на всеки един човек от епархията, на когото можеш да помогнеш.
Въпрос: Как трябва да възпитаваме децата си в християнските добродетели?
Отговор: Има за това книжки, Евангелие. Децата трябва да се възпитават главно да вярват в Бога и на труд. Това е основното - да ги научим да имат истинска жива вяра и да ги научим на трудолюбие. Вярвайки в Господ, имайки страх да огорчават Господа с грехове, с лоши дела, с лоши мисли, имайки навика от родителите си да се трудят, то тези деца могат в живота сами да се преборят с трудностите. Ако не ги научим на тези неща, имайки имане те могат да го използват за своя вреда и да пропилеят всичко.
Въпрос: Българинът страхува ли се от Бог?
Отговор: Мисля, че много българи имат вяра в Бога, което означава, че имат и страх от Него. Това не винаги е църковност, но даже и такава вяра може с времето да се развие, да се разрасне и да насочи човек към истинския християнски живот.
Въпрос: Кой изиграва главна роля, за да се поддържа вярата в народа ни?
Отговор: Църквата, тайнствата, молитвата. Това е най-важното, което поддържа вярата в хората. Когато служиш света Литургия, тя влияе на голям периметър, дори и на тези хора, които не са на нея. Това е духовен призив към хората. Аз помня, когато бях ученик и нямах навик да ходя на църква, всяка една неделя изпитвах мъка. Макар че беше празничен ден с тържествен обяд, аз чувствах, че нещо ми липсва и на този ден трябва да има нещо, но не знаех какво. Когато започнах да ходя на църква, разбрах, че е точно това.
Въпрос: Стават ли чудеса на Коледа?
Отговор: Чудеса стават не само на Коледа, но и по друго време. Стават и на Богоявление, когато освещаваме вода и тя с години наред се запазва; на Великден, когато осветени яйца се съхраняват по 5-10 години, без да се развалят; когато слиза Благодатният огън, това е също едно голямо чудо. Едно велико чудо е когато лошият човек стане добър.
Въпрос: Какво ще пожелаете на християните за следваща година?
Отговор: Пожелавам новата година да ни донесе много добри неща. Да помолим Господ да ни прости лошото, което в старата година сме направили, което сме съгрешили, да помогне да преодолеем своите слабости, да ни дарува сили и здраве, за да имаме време да обновим своята душа. Когато човек търси духовното, Господ му дава и материалното, защото е казано в Светото Евангелие: "Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде." /Мат. 6:33/
(Източник: БТА)
