Днес 11 май Св. Православна Църква почита паметта на светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Този ден е бил преди 9-ти септември празник на град Ловеч и след 1991 г. става отново такъв.По Божия милост днес е и празник за Ловчанска Епархия, защото званието „Почетен гражданин на град Ловеч“, което ми беше присвоено, е награда за многото свещеници, монаси и миряни, с които заедно работим и градим духовните и материални блага на Ловчанска Епархия. Сърдечно благодаря от мое име и от името на клира и паството ни на ръководството на Ловешка Община в лицето на г-н кмета Минчо Казанджиев, на г-н председателя на Общинския Съвет Тихол Тихолов, на общинските съветници и на много други хора, които издигнаха моята кандидатура и единодушно гласуваха за нея.

Ловчанска епархия, която имам честта да оглавявам от 2001 година, е извървяла дълъг исторически път. Днешните й граници в общи линии съвпадат със земите от двете страни на Стара планина, управлявани в началото на 14-ти век от Ловчанския деспот и бъдещ български цар Иван Александър (1331-1371). Близкият до града манастир „Св.Богородица”- Ястреб е бил център на оживена книжовна дейност, с известни от това време творби, между които - Ловчанският сборник.  Децата на Ловеч са учели в манастира до разрушаването му от турците в началото на 16ти век. 

През 16ти и 17ти век ловешките книжовници се специализират в преписване и украсяване на Четвероевангелия, а в началото на 19-ти век създават музикални сборници, лекарственици и учебници.  Стопанският възход на Ловеч в края на 18-ти век е съпроводен с дарителство, вкл. и на Света гора - Атон.  Така през 1768г. със средства на хаджи Василий от Ловеч е построен параклис „Св.Йоан Предтеча” в Зографския манастир „Св.Вмч.Георги”.  

Особено драматичен е периодът, предшестващ политическото ни Освобождение, свързан с дългогодишна упорита борба против елинизацията и за църковна независимост. В тези усилия на българския народ Ловчанска епархия има своето заслужено място.

С големи усилия на българите през 1852г. за Ловчански митрополит бил ръкоположен Иларион Българин (1852-1872г) и това е първият сериозен пробив в борбите на българския народ за църковна независимост – 8 години преди Българския Великден и 18 години преди учредяването на Българската Екзархия. До пристигането си в Ловеч Иларион Българин служи в Търновската митрополия.  В спомените за него проличава истинската архипастирска любов и грижа към миряните, а наред с това - изключителната строгост към свещеници и монаси.  В запазената му кореспонденция четем:  

„Аз никога не мога да намеря кусур на народа... На времето апостолите какви диви народи срещнаха, че ги укротиха,  а ние сега - готови християни, че не можем да ги оправим.“ 

В Ловеч митрополит Иларион освещава храма „Св.Троица” през 1868г. – преди да замине за Цариград, където се присъединява към борбите за Българска екзархия.

В периода 1873-1875г. в Ловеч е светителствал митрополит Дионисий. Той се проявява като извънредно деен администратор и ревностен проповедник на Евангелието из цялата епархия, която непрекъснато обикаля, отстоявайки интересите на своето християнско паство. Изявеното му патриотично съзнание води до конфликти с местната османска власт. Ето защо с голяма болка е изпратен на 29 май 1875, когато туберкулозата го отнема толкова млад от неговите епархиоти. Днес тленните останки на митрополит Дионисий почиват в престолния му Ловеч, в притвора на старинния храм „Св.Неделя“.

През размирната за българските земи 1876 за нов Ловчански митрополит, по желание на християните от Ловеч и епархията, е избран архимандрит Йосиф. Епископското му ръкополагане е извършено през месец февруари в Цариград от трима архиереи, в храма „Св.Стефан“, на брега на Златния рог. Така Ловчанската епархия се оглавява от едва 36 годишен предстоятел, пристигнал в нашия град на 02 май, насред Априлското въстание.  Тогава вече е обявен и бунтът в Ново село (дн. Априлци), в Троянския и Тетевенския Балкан се укриват въстаници от Копривщица и Панагюрище; а малко по-късно и оцелелите Ботеви четници.

Сред всеобщото смущение, всявано от въоръжени башибозуци и черкези, младият владика с голяма мъдрост и настойчивост се застъпва пред турските власти за своето паство и успява да облекчи положението му. С негова намеса е предотвратено опожаряването и разграбването на гр. Троян и околните християнски села. Митрополитът посещава и успокоява навред селяни и граждани, подканя ги да отварят училищата си, сам по места настанява придружаващите го учители; призовава османските властници да бъдат по-човечни в отношението си към българите.

Изминава само една година и Ловчанският митрополит е избран за български Екзарх, скоро след обявяването на Руско-турската освободителна война.

През 1902г, във връзка с 25-годишния юбилей на Екзарх Йосиф, като глава на Българската църква, градската управа на Ловеч го удостоява със званието „Почетен гражданин” , а едно от училищата в града започва да носи неговото име. По същия повод Софийското кметство преименува централната улица „Хаджийска” на „Екзарх Йосиф I”, заедно с едно училище. Министерският съвет на Княжество България издава Постановление, с което учредява на името на Екзарха,  стипендия за следване в духовна академия в Русия. След кончината на Екзарх Йосиф през 1915г., завещаните от него средства са предназначени за стипендии на семинаристи, подпомагане на бедни и способни ученици, издаване на книги в защита на православната вяра и българската народност.

Десетилетията след войните са изключително тежки, както за епархията, така и за цяла България. Престолът в Ловеч се заема едва през 1937г. от митрополит Антим, българин от Одринска Тракия. Православно богословие изучава отначало в Цариградската духовна семинария, после – в Черновци, дн. Украйна, където завършва и специалността философия, с титлата доктор. Преди идването си в Ловеч, митрополит Антим заема редица престижни постове. Впоследствие той оставя трайна диря с пастирското си служение, а също и в българското богословие с редица трудове от църковно-исторически, богословски и философски характер. За жалост си отива твърде скоро, едва 55-годишен, през 1939г. Погребан е до олтара на катедралния храм „Св.Троица”.

В навечерието на Втората световна война, през 1939г. за Ловчански митрополит е избран епископ Филарет – тогава най-млад между българските митрополити и първият архиерей, възпитаник на Софийския Богословски факултет.  Наред с поверената му епархия, в периода 1941-1945г, белязан от надеждата за обединение на българския народ, митрополит Филарет е определен от Св. Синод. и за временно управляващ Битолско-Охридската епархия.

Служението на митрополит Филарет се свързва с изграждането на 11 храма, 3 от които са построени след 1944 г., организиране летуването на 6 хил.деца в манастирите край Етрополе и Врачеш. В спомените на ловешките граждани митрополит Филарет остава с „обаянието на един висококултурен човек – добротворец на висок пост, но обичащ да слиза при малките Христови братя; състрадателен към страдащите, към бедните – отзивчив”. След кончината му през 1960 в София, той е погребан с големи почести в престолния си град Ловеч, в двора на катедралния храм „Св.Троица“.

От 1960 до 1971г. Ловчанската катедра е възложена на митрополит Максим, бъдещ Патриарх, най-дълго управлявал Православната ни църква (1971-2012), който през 2012 беше удостоен с титлата почетен гражданин на Ловеч.

От 1972 до 2000 г. начело на Ловчанската епархия е митрополит Григорий, чиято митрополитска катедра по Божия милост наследих аз през 2001 г.

Стараейки се да бъдем верни на своето призвание и служение в молитвата, духовната просвета и Църковните Тайнства, чрез които да възрастваме Евангелските добродетели в душите на хората, в същото време подкрепяме всяка възможност за стопанско развитие на града, където чрез инвестиции да се създаде работа особено за младите хора, които да остават тук и градът да има перспектива за развитие.

Господ по молитвите на светите равноапостолни братя Кирил и Методий и на всички светии да благослови нашия град, нашата епархия и нашата родина, да дарува мир, духовен и материален възход.