Никога не забравяйте, че Синът Божий в продължение на тридесет години от земния Си живот е бил дърводелец. Ръцете Му са били загрубели от труд и Той не се е срамувал да ги протегне, за да получи заплащане за изработените от Него плугове и яреми – както се споменава още от времето на свети Юстин Философ и Мъченик.
Високообразованият апостол Павел не се е срамувал, след като е проповядвал през деня, нощем да изработва торби, шатри и черги от кози косъм, както е било прието на Изток по онова време. И свети Василий Велики, и свети Йоан Богослов – наред с всички останали светии – са се трудили. Затова и ние не бива да се срамуваме или да се страхуваме от каквато и да е работа; трябва да се срамуваме и да се страхуваме единствено от греха.
Така, чрез вярата си и живота във вярата, ще изпълним смисъла и целта на своето съществуване в този свят – а именно да постигнем блаженство в истинското си небесно отечество, в Царството Небесно.
