- Ваше Всепреподобие йеросхимонах Димитрий, преди повече две седмици епископи от 10 поместни православни църкви се събраха на о. Крит с претенцията, че провеждат „Свят и Велик събор” на Православната църква.

Според Вас, с какъв статут ще остане това събитие в църковната история?

- За статута на един събор, както се вижда от църковната история, се съди според приетите на него вероопределения, а не според броя на участвалите поместни църкви или епископи. И още по-точно, критерият е дали тези вероопределения отговарят на Свещеното Писание и Свещеното Предание, в частност - на Вселенските и поместните събори на Църквата.

- Ваше Всепреподобие йеросхимонах Димитрий, преди повече две седмици епископи от 10 поместни православни църкви се събраха на о. Крит с претенцията, че провеждат „Свят и Велик събор” на Православната църква.

Според Вас, с какъв статут ще остане това събитие в църковната история?

- За статута на един събор, както се вижда от църковната история, се съди според приетите на него вероопределения, а не според броя на участвалите поместни църкви или епископи. И още по-точно, критерият е дали тези вероопределения отговарят на Свещеното Писание и Свещеното Предание, в частност - на Вселенските и поместните събори на Църквата.

Българино брате, към тебе се обръщам да те попитам нещо. Не оставяй твоите волове и не задържай твоя плуг. На моя въпрос можеш да отговориш и като ореш. Не те питам за пътя, та да е нужно да дигнеш ръка от плуга и да ми го посочиш. Не ти искам вода, та да спреш оранта си и да ме заведеш на извора. Виж, ти цял ден ореш и цял ден мислиш и мислите ти остават затворени в тебе. Искам да те запитам за нещо, което е вътре в тебе, на което можеш да ми отговориш, държейки ръка върху плуга и чертаейки хубави бразди след воловете си.

Пътят към вкъщи минава през един подлез – и в буквалния, и в метафоричния смисъл. В него има компютърен клуб. От тези, в които тийнейджъри киснат с часове, сражавайки се във виртуални войни. Някои играят с денонощия. Малки деца, а лицата им уморени като истински ветерани… Понякога стърчат отвън и пушат. Може би в почивките между битките от бъдещето – с най-модерни пистолети, бомби и каквото там още.

Минавам покрай тях спокойно. С бавна крачка. А те от време на време (когато са им останали сили) ме забелязват и ми подвикват по нещо. Например: „Ей, отче наш, защо крадеш?“ И други подобни. Изглежда, в редките случаи на общуване със света на големите, са разбрали, че свещеникът е за присмех. И те отегчено вършат това, на което са научени.

Пътят към вкъщи минава през един подлез – и в буквалния, и в метафоричния смисъл. В него има компютърен клуб. От тези, в които тийнейджъри киснат с часове, сражавайки се във виртуални войни. Някои играят с денонощия. Малки деца, а лицата им уморени като истински ветерани… Понякога стърчат отвън и пушат. Може би в почивките между битките от бъдещето – с най-модерни пистолети, бомби и каквото там още.

Минавам покрай тях спокойно. С бавна крачка. А те от време на време (когато са им останали сили) ме забелязват и ми подвикват по нещо. Например: „Ей, отче наш, защо крадеш?“ И други подобни. Изглежда, в редките случаи на общуване със света на големите, са разбрали, че свещеникът е за присмех. И те отегчено вършат това, на което са научени.

Черногорският и приморски митрополит Амфилохий съобщи, че не е подписал документа "Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят", приет на събора на Крит, който се проведе от 18-26 юни 2016 г. За това митрополитът разказа в предаването "Жива истина" по черногорския телеканал "Атлас", като допълни, че именно този документ е предизвикал най-остра полемика на срещата на Крит.

Добра е сълзата на съкрушението, пролята от очите, добра е чистата молитва, нощна и дневна, добро е търпението на скърби, добро е заниманието с ръкоделие, добро е слушането по време на бдение, добре е да не прибързваш в думите и да разговаряш без смях, добро нещо е умереното въздържане, добро е помненето на смъртта и подражанието на светиите според силите, добро нещо е отбягването на страстната дързост и опазването на божественото смиреномъдрие; но най-добро от всичко това е безстрашното откриване и изповядване на помислите. Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте (1 Сол. 5:21)

„Как може, светият и велик събор на Крит да нарече инославните еретически общини Църкви – попита Гортинският митрополит Йеремия – те казаха, написаха и подписаха термина инославни християнски Църкви. Какво следва оттук нататък: и еретиците станаха „Църква“? Тогава за каква ЕДНА Църква говорим в Символа на вярата.“

Митрополит Йеремия напомни, че делегацията на Еладската Църква на събора е нарушила своето обещание да отстоява единогласно приетата позиция от Св. Синод и предложената поправка „християнски изповедания и общини“.

Уважаема редакция,

Обръщам се към вас с молба да споделите с читателите на сайта на Ловчанска Епархия потреса, който изпитах тази сутрин: днес, 05.07, реших да отида на църква да запаля свещичка за здраве и късмет. Влизам в катедралния храм и застинах от изненада (неприятна) и възмущение: Ловчанският митрополит Гавриил чете службата на руския светец Сергий Радонежски. Имайте предвид, че съм богослов и много добре знам какво говоря.

Ако искаш да помогнеш на Църквата, по-добре е да се стараеш да поправиш себе си, отколкото да гледаш да изправяш другите.

Св. Паисий Светогорец

Беше през лятото. Такава жега, че чак въздухът трепереше. Криех се на една рехава сянка пред параклиса на Малашевските гробища и чаках да дойде „моето“ опело. Пръв пристигна човекът от погребалната агенция. И той като мен беше облечен в черно и едва дишаше. В първия момент дори не ме забеляза. Погледът му мина през лицето ми и продължи отегчено да обикаля пространството. После изведнъж спря, върна се обратно и се втренчи в мен. Аз го познах веднага. Но на него му трябваше доста време, за да осъзнае това, което вижда. Накрая отстъпи крачка назад и несигурно попита:

– Владко, това ти ли си, моето момче?

Засмях се и кимнах утвърдително. Изумлението обаче не искаше да си отиде:

На известният портал за църковни новини Romfea е публикувано заявлението на Навпактския митрополит Йеротей (Влахос), осветляващо събитията, случили се в хода на събора на Крит.

Владика Йеротей потвърждава, че „по богословски мотиви“ не е подписал текстът „Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят“, а документът „Мисията на Православната Църква в съвременния свят“ и „Тайнството брак и препятствията за него“ са подписани от него с уговорки.

В нашето ужасно време бе открит още един път към ада - наркоманията. За ужасните последици от тази болест за психическото, нравственото и физическото състояние на човека е излишно да се напомня, тъй като днес всички са достатъчно осведомени за тях. Но как изглежда това зло от християнска гледна точка?

Двама от най-големите православни богослови и проповедници Лимасолският митрополит Атанасий и Навпактският митрополит Йеротей (Влахос) не са подписали документа "Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят". Да сложат подписа си под същия документ са отказали и още 5 епископи от Кипърската Православна Църква, както и Бачкият епископ Ириней от Сръбската Православна Църква. Ето и имената на кипърските епископи:

Една от опорните точки, която мина през медийното пространство, беше колко много апостолите обичали инославните, говорели си с тях и така Църквата набъбнала от 12 души на много хора. Не били като сегашните „зилоти“, които използват некоректни думи като „еретици“, говорят грубо и фанатично и по този начин се стараят да разсипят постигнатото от Христовите ученици. Така ли е всъщност?

Реших на празника на светите апостоли да събера някои техни думи на едно място, пък всеки сам да решава в какво да вярва… Жив е Бог, Той ще остсъди!

С огромна печал и душевна болка ние следим, с помощта на средствата за масова информация, откриването на „Светия и Велик Събор”, който започна в неделята на Петдесетница с Божествена литургия. В следващите редове ние съвсем накратко ще изложим нашите първи изводи (по повод Събора) пред верния народ Божий. 

Първият печален извод е присъствието и молитвата по време на утренята и Божествената Литургия (на Петдесетница), на този велик Господски празник, на еретиците-паписти, протестанти и монофизити, което, както е известно, е забранено от Светите Канони. Предстоятелите на Православните Църкви и другите участващи в (богослужението) епископи нарушиха Свещените канони, Правилата на Светите Апостоли и на Съборите, макар те първоначално да искаха да отправят към целия свят послание за това, доколко уважават решенията на Вселенските събори, а също и посланието за укрепване на съборния строй, за който говориха, “биейки се в гърдите” и произнасяйки високопарни заявления.

А най-страшното е - да се боим от нещо друго повече от Бога и поради тази боязън служителят на истината да стане предател на учението на вярата и истината.

1.
"Разкол в Православието!"; "Студена война в Православието!"; "Цариградските реформатори срещу Московските догматици!"; "Архиконсерватори нападат събора!"; "БПЦ отрича диалога!"; "БПЦ взриви Православието!" - това четем от една седмица и ще го четем дълго.  
2.
"Едни слова сменяха други, и думите раждаха думи, и много чернилка се изля върху истината, и с многословие я прикриваха... Аз не подписах унията".
Така св. Марк Ефески описва Флорентинския събор през 1438-1439 г. В страшни дни за Православието бил онзи събор, и още по-страшни изпитни идвали, ятаганът вилнеел над величествения Търновград, наричан доскоро Втори Рим, кръв бликала от избодените очи на иконите, до падането на Константинопол оставало едно стенание... И тогава папа Евгений ІV решил, че това е сгодното време, щастливият кайрос. И поискал от православните пратеници дребен компромис - ще ви помогнем, но първом се отречете от православието, на което светецът отвърнал: "Знаеш ли на какво прилича твоето предложение? Приеми да ти отрежат главата, пък после ходи където искаш". И когато папата не видял подписа на Марк Ефески под акта за унията, рекъл: "И така, ние нищо не направихме"... 

Решението на Св. Синод на Българската Православна Църква да не участва в зле скроения Събор, наречен за юни 2016 г. на остров Крит, не е само човешко дело, а най-вече дело на Онзи, Който е казал: „силата Ми се в немощ напълно проявява.“ (2Кор. 12:9)

Защото привидно най-немощната от православните Патриаршии разтури козните на врага, който беше уплел в своите мрежи гордите (чрез гордостта им), силните (чрез силата им) и хитроумните (чрез хитроумието им). Подценената Българска Църква, с която хюбристичният Фенер си позволяваше всяко високомерие и безцеременност, отказа да участва в узаконяването на беззаконието (икуменизма), чиито мрежи от 93 години изкусно се плетят от светския дух чрез онези, които напоследък се обявиха за „първи без равни“.