Днес 11 май Св. Православна Църква почита паметта на светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Този ден е бил преди 9-ти септември празник на град Ловеч и след 1991 г. става отново такъв.По Божия милост днес е и празник за Ловчанска Епархия, защото званието „Почетен гражданин на град Ловеч“, което ми беше присвоено, е награда за многото свещеници, монаси и миряни, с които заедно работим и градим духовните и материални блага на Ловчанска Епархия. Сърдечно благодаря от мое име и от името на клира и паството ни на ръководството на Ловешка Община в лицето на г-н кмета Минчо Казанджиев, на г-н председателя на Общинския Съвет Тихол Тихолов, на общинските съветници и на много други хора, които издигнаха моята кандидатура и единодушно гласуваха за нея.

- Ваше Високопрео-свещенство, празнуваме Гергьовден. В граждански план – деня на храбростта. Какво не ни достига на нас, българите, за да сме доволни не само в битов план?

- Необходима ни е повече църковност. Да, именно църковност, защото църковността е духовен живот, нравственост, етичност във взаимоотношенията – неща, които са дефицит в обществото ни. Когато човек е вярващ християнин, той поставя на първо място Евангелието и според него подрежда живота си. Останалото идва на втори ред.

Църква! Това не е само една обикновена сграда. Това място е свещено. Това е мястото, където хората и в миналото, и сега отиват, за да се молят. Молят се да им бъдат простени греховете, молят се за помощ, молят се, за да бъдат чути от Бог. Църквата означава християнска институция и духовен спътник на българина във трудните времена. Тя е единственият начин за  спасение и обединяване на вярващите под един покрив. Всяка черква е клон, част от голямо дърво, дървото на вярващите. Идеалите са  духовното стъбло на българщината. А корените? Това е миналото.

На Трети март 1878 г. сме се освободили от злото, което ни е постигнало в края на далечния 14 -ти век. Изминалите столетия пазят спомена за хайдушки чети, бунтове, завери монаси и книжовници. През вековете на Османското владичества християнството по нашите земи бива наричано „българска вяра”. В тази пълна с изпитания епоха прадедите  ни са отъждествили вярата с народността.

Българино брате, към тебе се обръщам да те попитам нещо. Не оставяй твоите волове и не задържай твоя плуг. На моя въпрос можеш да отговориш и като ореш. Не те питам за пътя, та да е нужно да дигнеш ръка от плуга и да ми го посочиш. Не ти искам вода, та да спреш оранта си и да ме заведеш на извора. Виж, ти цял ден ореш и цял ден мислиш и мислите ти остават затворени в тебе. Искам да те запитам за нещо, което е вътре в тебе, на което можеш да ми отговориш, държейки ръка върху плуга и чертаейки хубави бразди след воловете си.

Тези дни се закръглиха 10 години от деня, в който един "обикновен" овчар продаде много от стоката си, за да вдигне църквичка на един връх в Родопа. Днес хора от цяла България се събират отново край храма в планината, както е било и преди половин хилядолетие. Малкият параклис, издигнат от овчаря Антон Мустанов и кацнал на върха Чернатица в Родопа планина, се превърна в истински духовен център.