Дзен-будизъм

Дзен будизмът е много подобен на техниката на индийската йога, от която първоначално произхожда.Тук има същите пози, методика на дишане, повтаряне на свещено име в комбинация с други техники, особени и характерни само за дзен. Целта на тези прийоми е съвсем същата, като и в йога: да се изключи рационалното мислене и да се постигне състояние на спокойна безмълвна медитация, да проникнем в "центъра на собственото си същество", в "лишено от образи и звуци съзерцание" в "дълбокото и красиво царство на психическия живот", в "дълбоката вътрешна тишина". Усещанията, постигнати по този начин, донякъде напомнят на състоянието, предизвикано от наркотици.

Индийската йога

Въведение

Сред съвременното поколение са необикновено популярни източните „мъдреци“: индийските гурута, тибетските лами, японските дзен-будизъм учители и т.н. наставници от източните религии, които вече стават „местни“ и в нашата страна, следвайки примера на Запада, който отдавна е в техен плен. В последно време тези явно враждебни към християнството учения започват старателно да скриват своята враждебност, като заменят терминологията, говорят за единна цел на всички религии, внушават на всички, че разногласията между верите са само външни, а същността им е една и съща, че всички те са истнинни и трябва да се обогатяват една друга, а не да се отхвърлят.

Слава на Бога за всичките му благодеяние към българския народ!

Благодарение на великия Божи промисъл чрез мъдростта и съвестта на мнозинството конституционни съдии, беше взето справедливо и конституционносъобразно решение за отхвърляне на добилата популярност т.нар. Истанбулска конвенция. Светият Синод на БПЦ-БП изрази своята категорична позиция против нейното приемане като противоречаща на православното учение за сътворението на мъжа и жената като Божий образ и подобие и като биологични същества, както и срещу въвеждането на понятия, несъвместими с българския обществен и правен ред.

Вечността е ужасяваща без Богочовека, тъй като човекът е ужасен без Богочовека. Всичко човешко има своето финално и логическо обяснение единствено чрез Богочовека. Без пречудния Господ Иисус Христос, всичко човешко неминуемо става хаотично, ужасно, смъртно и водещо към ада; благоразумието се превръща в неблагоразумие, здравият разум се превръща в отчаяние, желанието в саморазложение, самообожествяване или самоизтощение.

Лекарят на стареца веднъж го попита: „Защо много духовни лица, особено сред монасите, отхвърлят медицинската помощ, като мислят, че Богородица ще ги изцери?“

Иконата е символ на невидимото. Ако виждаме външното проявление на Христос или на Неговите светии, иконата следва да отразява също така и вътрешното състояние, тяхната святост. Дори светските образи олицетворяват някаква идея. Вземете, например, паметникът на Петър Велики в Петроград: той е върху изправен на задните си крака кон, като ездачът е в издигнато положение; това изразява колко много той повдига Русия в множество аспекти. Много други паметници са проявление на някаква идея. Ако това става в светското изкуство, то в още по-голяма степен това се отнася в религиозното изкуство, където се отразява възвишеното, небесното, духовното. Иконата не е портрет; портретът отразява единствено земния образ на човека, а иконата изобразява също така и вътрешното състояние. Понякога изображенията, показващи единствено външния вид, се различават едно от друго според разликата във времето.

Падналите духове с ожесточение противодействат на всички евангелски заповеди и особено на молитвата като майка на добродетелите. Демонът полага всички усилия да ни попречи да я извършим или да я направи безсилна и не действена. За този дух, низвергнат от небето заради гордост и негодувание против Бога, заразил се с неизцерима завист и ненавист към човешкия род, с жажда за погибелта на хората, грижещ се неуморно, ден и нощ за тяхното погубване, е непоносимо да вижда, че немощният и грешен човек чрез молитвата се отделя от всичко земно, влиза в беседа със Самия Бог и излиза от тази беседа запечатан с Божията милост, с надежда да наследи небето, с надежда да види дори своето тленно тяло претворено и духовно. Тази гледка е непоносима за духа, който завинаги е осъден да се влачи в тиня и смрад, в изключително плътски, веществени, греховни помисли и усещания, в адските тъмници. Той изпада в ярост, в изстъпление, коварства, лицемери, злодейства.