Никога не спори. Веднага щом забележиш, че с теб не са съгласни, веднага прекрати разговора.

Не осъждай и недей злослови. Тогава на душата ще бъде добре и спокойно.

ГЛАВА 58

1. Викай високо, не се въздържай; дигни гласа си като тръба, и посочи на народа Ми беззаконието му, и на дома Иаковов - греховете му.

Краят на света означава не неговото унищожение, а преображение. В един миг всичко ще се измени: и Господ ще се яви в слава на облаците. Гръмогласно ще затръбят тръби. Ще затръбят в душата и съвестта. За човешката съвест изведнъж всичко ще стане ясно. Пророк Давид говори за Последния Съд, като свидетелства, че тогава Сам вечния Съдия ще седне на своя Престол, а пред Него ще преминава огнена река (Дан. 7, 9-10).

Бог повелява на един от най-приближените Си ангели да възвести тайната и в Своето величие вещае: "Гаврииле, иди в Назарет, галилейския град, в него живее една отроковица, Дева Мария, обручена за мъж на име Йосиф. Иди в Назарет!" ­ казва Господ. Но защо? Затова, защото Всевишният ще приеме въжделената красота на девството като най-благоуханна роза от земя, обрасла с тръни. "Иди в Назарет!" ­ за да се изпълни пророчеството, "че Той ще се нарече Назорей". Кой ще се нарече Назорей? Този, Когото впоследствие Натанаил нарича Син Божий и Цар Израилев.

Ще дойде време, когато не гоненията, а парите и съблазните ще отвърнат хората от Бога и ще погинат много повече души, отколкото по време на откритото богоборчество. От една страна ще се издигат кръстове и златни куполи, а от друга ще настане царството на лъжата и злото.

Безсмислено е някой да рече, че има вяра в Бога, ако няма делата, съответстващи на тази вяра.

Две жени, попаднали под влиянието не сектата „Свидетели на Йехова“, били пратени при отец Гавриил за помощ. Щом влезли в килията му, отец Гавриил започнал да въздиша и скърби, което продължило не по-малко от седем минути и тогава жените го попитали защо е в това състояние. Той отвърнал:

Любовта... Тя се дава като най-висок дар от Бога на тези хора, които са съхранили детско сърце.

Биографията на всеки човек – на всекиго без изключение – се намира в Библията. В нея всеки един от нас може да намери себе си цялостно и детайлно описан; всичките добродетели и пороци, които имате, или може да имате и които не може да имате.

Сигурен знак за загиването на душата е избягването на църковните служби.

Император Линикий издал строги укази против християните. В един полк в арменския гр. Севастия (в Мала Азия, на границата с Кападокия) се намирали тогава четиридесет войници, които изповядвали християнската вяра. Те се отличавали с неустрашимата си храброст в битките и ревностно изпълнение на своите задължения и затова били обичани и уважавани от всички.

Основното условие за воденето на духовен живот е да разберем, че оставени сами на себе си, ние не можем да направим абсолютно нищо. Без значение колко усилено опитваме, духовният живот е нещо, което ни се дава от някой друг.И този „някой друг“ е Божият Дух, Утешителят, „Съкровището на благата и Подателят на живота“, съкровищницата, от която идват всички богатства на духовния живот, източникът, от който духовният живот извира и излива даровете си.

Патриаршеско и синодално послание

по случай 140-годишнината

от Освобождението на България

3 март 2018 г.

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден (Мат. 12:36). От къде е тази строгост към думите? По-точно не даже към думите, а към нас – грешните и немощни хора? В крайна сметка толкова важни ли са думите, толкова сериозни, толкова страшни? И какво е това – да не говорим нищо може би е по-добре? Но това е невъзможно… Но кой тогава въобще ще се спаси?

Такива въпроси често се раждат в сърцето и се издигат към устните на човека, четящ Евангелието, който за пръв път сериозно се замисля за това предупреждение на Спасителя. И разбира се, те се нуждаят от отговор, защото този въпрос, останал безответен, отначало измъчва, безпокои, а сетне… бива забравен.

Почитащият Богородица като своя майка и покровителка, бива защитен от Нея: той и неговите деца, и добитъка, и целия му имот.

Бог е милостив и прощава кой си признае. Четете Евангелието. Там всичко е казано.

В Православния Катехизис е написано “Древните християни се причастявали всеки неделен ден (защото постоянно живеели в смъртна опасност от гонителите): между сегашните не много имат такъв чист живот. Църквата завещава на християните да се изповядват пред духовния отец и да се причастяват с Тялото и Кръвта Христови, на ревнуващите за благоговеен живот, четири пъти в годината, или всеки месец, а на всички непременно веднъж в годината.“ Близкият до нас по време праведния отец Йоан Кронщадски съветва своите духовни чада да се причастяват през две седмици. Човек се подготвя една седмица, като пости, прочита правилото и се причастява. Следващата седмица живее с получените при причастието дарове и отново се готви една седмица.

Дар Божий, венец и съвършенство във всичко- така наричаме любовта и обожението. Има единствено любов, любов – и нищо повече. Човекът е цял и неразлъчно пребивава с Бога, с когото има пълно единство. Умът спира, мислите напълно изчезват от главата, не разсъждава за нищо, единствено съзерцава Бога и прави, и говори единствено това, което чува от Бога. Пълното единение с Бога е невъзможно без бездействието на ума, пълното, а не частично отсъствие на мисли. Иначе какво пребиваване с Бога може да има, когато умът действа, малко или много мисли се раждат в него, а разумът е зает с размишления над тях? Единствено любов. Съзнанието трябва да спре и никакви мисли не трябва да има в него.

В Закона е писано, че Бог заповядал на израилевите синове, всяка тодина да дават десятък от всичко, което придобиват и, изпълнявайки това, те имали благословение във всичките си начинания. Светите Апо­столи, знаейки това, са наредили и са ни дали в помощ и като благо­ деяние за душите ни още нещо, по-голямо и по-висше — да отделяме десятък от дните на нашия живот и да го посвещаваме Богу: та по тоя начин и ние да получим благословение за всички наши начинания и да очистваме ежегодно греховете си, които сме извършили през ця­лата година. Като разсъдили така, те са ни осветили от триста шест­десет и пет дни в годината тези седем седмици на светата Четиридесятница. Така те са ни отделили тези седем седмици. Но, след време Отците благоразсъдили да прибавят към тях още една седмица: първо затова, за да могат ония, които желаят да пристъпят към подвига на поста, през тази седмица да привикнат и да се приготвят за него; второ, в спомен на четиридесетдневния пост на Господа Иисуса Христа. Защото, като отделим от осемте седмици съботите и неделите, полу­чаваме четиридесет дни, а постът в светата събота се счита за особен, защото тя е най-светата и единствена постна от всички съботи през годината. А, седем седмици без съботните и неделни дни правят три­десет и пет дни. Като сложим поста в светата Велика събота и половината от Светлата и светоносна нощ, получаваме тридесет и шест дни и половина, което представлява точно десетата част от триста шестдесет и пет дни в годината. Защото десетата част от триста е тридесет, десетата част от шестдесет е шест, а десетата част от пет съставлява половината (от Светлия ден). Ето, както казахме, три­ десет и шест дни и половина. Това е, така да се каже, десятъкът от цялата година, който, както казах, Апостолите са ни осветили за по­каяние и очистване на греховете през цялата година.

Не критикувай и не съди другите хора - отнасяй се с всички останали като с ангели, оправдавай техните грешки и слабости, обвинявайки единствено себе си като най-окаяния грешник. Това е първата стъпка към духовния живот.