Сегашната епоха е, в същинския си смисъл, епоха на абсурдността. Поетите и драматурзите, художниците и скулпторите изобразяват и обявяват света за изкривен и хаотичен, а човекът като обезчовечена част от този хаос. Политиците, били те леви, десни или в центъра, повече не могат да бъдат разглеждани по друг начин освен като способ, според който на общия безпорядък се дава моментно бледо подобие на ред; пацифистите и войнстващите кръстоносци са обединени в абсурдната вяра, че слабата човешка сила може да бъде лек за тази невъзможна ситуация със средства, която само я влошават.

Само Иисус Христос, Когото изповядвам, е Истинският Бог, със славата на Своя Отец, Който е създал всичко на този свят и чрез силата на Неговия Животворящ Дух, всичко във вселената неизменно съществува и ще съществува до свършека на века.

Молитвата се дава на молещия се, както е казано в Писанието; но молитва единствено по навик, без съкрушено сърце заради греховете – не е угодна Господу.

Обичащата Господа душа не може без молитва, защото към Него я влече благодатта, която е познала в молитвата.

Не е печален въздържаният, че не си е доставил вкусни храни, целомъдреният – че не е утолил срамната си страст, негневливият – че не му се е отдало да отмъсти, смиреномъдрият – че е лишен от човешки почести, безкористният – че е претърпял загуба. Те съвсем са погасили в себе си такива пожелания, поради което не изпитват печал. Защото печал не наранява безстрастния, както стрела не пронизва облечения в броня.

Матушка схиигумения Мария, след като с благословението на нейния духовник, приснопаметният Левкийски епископ Партений написа „Години на странничество“, отново с благословението на епископ Партений написа няколко много дълбоки и съдържателни реда за нейния духовен старец, приснопаметният архиепископ Теофан Полтавски.

✝ Ловчански митрополит Гавриил

-         - Мамо, не искам да съм вярваща! Искам да бъда като всички! – казва на своята майка след училище първокласницата Альонка.

-        -  Защо? – попитала я майка ѝ.

-         - Защо трябва всички да ми се присмиват. Плаче ми се от това. Ако не ми разрешиш да бъда невярваща, няма да ходя повече на училище!

-  Добре. Дай да поговорим, а после ще избереш сама. Съгласна ли си?

Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали.

Една от най-страшните стрели на изкусителя против нас, против нашата душа – това е унинието.

Унинието парализира духа и човек не желае нищо. Всичко му се струва неприятно. Подобно на болен, който е изгубил апетит и не желае да се храни: когато му донесат ориз с мляко – „не искам“, донасят риба – „не искам“, донасят му най-хубавото ядене – „не искам“. Всичко му се струва мъчително, лошо, отвратително. Той не желае нищо, няма апетит. И ако му дадеш каквото и да е, то той го изяжда насила.

Заповедите не са тежки за изпълнение. Защо за нас те се оказват тежки? Защото нямаме навика да живеем по заповедите.

Доверието в Бога и смирението решават всички проблеми.

Св. Паисий Светогорец

Трета история

„Светителю отче Николае, моли Бога за нас!“

Миналата пролет на деня на св. Николай получих обаждане от едно от близките села. Селяните бяха забелязали, че една възрастна жена, живееща на края не селото, не бе излизала от известно време от къщата си. Когато отишли да видят какво става, открили, че тя лежи болна на легло, неспособна да се изправи. Съседите извикали линейка и за всеки случай се свързали и с мен. И така, аз си сложих епитрахила, взех Светите Дарове и отидох да я видя.

Володя живял със семейството на чичо си два месеца, а после се настанил в апартамент недалеч от работата си. Започнал работа като шофьор във фирма, занимаваща се с озеленяване, записал се на вечерно училище (Професионално-техническа гимназия №8) и започнал да се занимава с бойни изкуства.

Втора история

„Избраникът ти ще дойде при теб след десет години“

Божията воля и пътищата, по които хората поемат

Какво се случва, когато хората следват Божията воля, без значение колко странна или неочаквана изглежда и какво следва, когато упорито следват собствените си намерения? Ще намерите отговорите в тези три истории на отец Димитри Торшин, свещеник в църквата „Успение Богородично“ в село Озерское, намиращо се близо до гр. Козелск, Русия.

Първа история

“Без Мене не можете да вършите нищо”

Ако желаеш радост, не искай пари, телесно здраве, слава, власт, веселби, разкошни трапези, копринени одежди, скъпи имоти, бляскави къщи или пък нещо подобно, но се стреми към любомъдрие по Бога и се дръж о добродетелите – тогава нищо, нито от настоящето, нито от предстоящото няма да може да те опечали.

Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят (1 Кор. 15:22). Тези апостолски слова се отнасят не само за физическото възкресение на хората, а преди всичко за духовното обновление. Тъй като смъртта може да бъде както физическа, така и духовна (когато душата изгуби божествената благодат), така и възкресението може да бъде физическо (когато душата се върне в тялото) или духовно ( когато душата придобие божията благодат). Духовната смърт на Адам, дошла от изгубеното общение с Бога, предшествала неговата физическа кончина. Смъртта, настъпила поради морален упадък, се предала от Адам на целия човешки род. Възкресението на Христос отбелязва началото на нашето духовно възкресение, пробуждането на духовния копнеж към моралното ни обновление.

Братя, през тази светлозарна нощ, която съедини блясъка от кандилата с ранните лъчи на слънцето и произведе непрекъснат от промеждутъчна тъмнина ден, нека размислим върху пророчеството, което гласи: "Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него" (Пс. 117:24)! Делото на този ден не е тежко и трудно, а е радост и веселие, доколкото така говори словото Божие: да се зарадваме и да се развеселим в него! О, прекрасно знамение! О, сладостно повеление! Кой ще закъснее да се подчини на тези заповеди? Кой няма да счете за себе си вредно да отстрочи за дълго такова едно занимание? Радостта и веселието в този ден са заповед, чрез изпълнението на която се унищожава присъдата за грях, и скръбта се превръща в радост. Такова е решението на мъдростта: в деня на радостта да се забравят всички злини! Този ден ни заставя да забравим за първата против нас присъда - или по-добре речено: не да забравим, а съвсем да я унищожим, защото той напълно заличил всяка следа от произнесеното върху нас осъждение.

На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Иисуса присъствали много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служели; между тях били Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове.

Тропар, глас 8

Ти, Който в деветия час заради нас си вкусил смърт по плът, умъртви мъдруването на нашата плът, Христе Боже, и ни спаси!

Блаженият Давид, макар и лишен от лирата си, чрез песента на децата високо се радва и духом заедно с тях участвува в тържеството, както някога пред лицето на ковчега Божий - и той с тях пее и възклицава радостно: благословен е, Който идев име Господна! Нека го запитаме: кажи ни, пророче, кой е този, който иде в име Господне? Не ни е работа - казва той, сега да Ви уча: това сега е предоставено на децата от Онзи, Който из устата на младенци и кърмачета е приготвил възхвала за унищожение на врага и победа над мъстителя!