Преподобни Козма се родил във втората половина на XII век. По народност бил българин. Произхождал от търновско болярско семейство. Получил солидно образование. Освен български, знаел отлично и гръцки език. Родителите му пожелали да го оженят. Но той живеел с пламенното желание да стане монах. Затова тайно избягал в Света Гора Атонска. Бил приет като послушник в българския Зографски манастир "Св. Георги Победоносец", основан в 898 г. от тримата братя българи от гр. Охрид - Моисей, Аарон и Йоан. Показал голямо усърдие като послушник. Вършел с примерна любов всичко, което му е било възлагано от манастирската управа. Заради това му усърдие скоро бил постриган за монах. Получил служба еклисиарх в съборната манастирска църква.

Духовният човек дава първо любовта си на Бога, после на хората, а останалото на животните и живите същества.

Вселената е създадена и устроена от велик и безкраен Разум, Който всичко носи в Себе Си и стои над всичко. Странно е желанието да се обхване необятното! Бог, след като е устроил света, още от първия миг го ръководи и движи, по мъдри и неизменни закони, както ударът движи на кръгове пумпала.Не е самослучайно естеството на този прекрасен и обширен свят, който няма друг равен на себе си - нито пък неговата хилядо­летна история е дело на самослучайни закони. Видял ли си къща или кораб, или колесница, или щит, или шлем, които да не са направени от ръка? Обетът не би преживял толкова много време, ако би бил лишен от начало и закон. Хорът на певците би се разстроил, ако няма кой да го управлява. Не е свойствено за вселената да има друг, освен Този, Който я създал. Ти, който преставляваш звездите за ръководници на нашето рождение, на всеки живот и на целия свят, кажи ми: какво още друго небе ще простреш над звездите и над тях ще поставиш ли нещо друго, което да би ръководило "ръководниците" ? Под една и съща звезда се ражда и цар, и роб, и лош, и добър, и оратор, и търговец, и скитник. Мнозина, родени под разни звезди, еднаква им е участта и по море, и на война. Които пък са свързани по звезди не са еднакви по край на живот. Други пък, макар и разделени по звезди - еднакви са по участ. Ако за всекиго съществува някаква си звезда, или пък има някаква първична необходимост от този род - това е чиста басня.

С всички сили трябва да съхраняваме душевния си мир. Човек трябва да се потруди, за да може винаги да пребивава в радост на духа. А бесовете искат през цялото време да бъдем печални.

А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа (Гал. 6:14), казва свети апостол Павел. Как светият апостол е достигнал до такова разположение, че да не иска да се хвали с нищо друго, освен с Христовия Кръст?Кръстът е скръб, теснота, унижение; как човек да се хвали с него? Но ето че апостол Павел се хвали с него; а заедно с него се хвалили и всички апостоли, а след тях и всички други кръстоносци. Защо това е така? Богомъдрите мъже са прозрели великото значение на Кръста, високо са го ценили и са се хвалили, че са се сподобили да го носят. Те са виждали в него вместо теснота - широта, вместо скръб - сладост, вместо унижение - величие, вместо безчестие - слава; и са се хвалили с него, както човек с великолепно украшение или отличие се хвали.

Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували.

Да се говори за вярата трябва тогава, когато ви попитат за това и приемат вашия отговор. Ако почнат възражения и спорове, то значи, че човекът не е готов да възприеме духа и учението на християнството. Християнството не трябва да се предава като наука или да се доказва като философия. Християнството се възприема чрез сърцето; а ако човек не чувства неговата живителна сила, то външните доказателства са безполезни. През земния живот на Спасителя много очевидци на Неговите чудеса не повярвали в Него като в Месия. Затова погрижете се за мира в собственото си сърце.

Божието присъствие ни дава надежда в живота. Всичко да правим, да се подвизаваме, да живеем в днешния ден, насъщният ни хляб дай ни днес!

Ние страдаме, тъй като нямаме смирение и любов към ближния. От любовта към ближния идва любовта към Бога. Хората не се учат на смирение и поради своята гордост не могат да получат благодатта на Светия Дух. Поради това целият свят страда.

О, Пресвета Богородице!
С вяра и любов Те моля: не отвръщай лицето си от мене, който прибягвам към Тебе.

Предайте себе си в Божиите ръце и не се притеснявайте за бъдещето.

Което е спасително и полезно за вас, него ще изпрати Господ.

Старец Йероним Егински

*

Християнската духовност се формира в ревностния стремеж за придобиване на вечното небесно царство, стремеж, чието начало се поставя с превъзмогването на този временен свят. Истинският християнски подвижник не намира отдих дори в предвкусването на вечното блаженство, което може да му бъде открито в този живот.

Истинската вяра се намира в сърцето, а не в ума. Хората, които вярват с ума си, ще последват антихриста. Но тези, които вярват със сърцето, ще го разпознаят.

Св. Гавриил Ургебадзе

***

“Откровение на Иисуса Христа, що Му даде Бог, за да покаже на рабите Си онова, което трябва да стане скоро” - тези думи ясно определят характера и целта на Апокалипсиса като Пророческа книга. По това той се различава от останалите книги на Новия завет, чието съдържание е предимно веро- и нравоучително. Важността на Апокалипсиса тук личи от факта, че написването му е било резултат от непосредственото откровение и непосредственото разпореждане, дадено на св. Апостол от Самия Глава на Църквата Господ Иисус Христос. Изразът “скоро” посочва, че пророчествата на Апокалипсиса са започнали да се изпълняват още тогава, след написването му, а също и това, че пред Божиите очи “един ден е като хиляда години” (2 Петр. 3:8). Изразът на Апокалипсиса за откровението на Иисуса Христа “що Му даде Бог” трябва да разбираме като отнасящо се към човешкото естество на Христа, защото и Сам Той през време на земния Си живот говори за Себе си, че не всичко знае (Марк. 13:32) и получава откровения от Отца (Йоан. 5:20).

Всеки от нас Господ поставя на такова място, където ние можем, ако пожелаем, да принесем на Бог плода на добрите си дела и да спасим себе си и другите.

Няколко истории за св. Гавриил (Ургебадзе)

Св. Гавриил (Ургебадзе)... Всички, които познаваха стареца Гавриил помнят, че той бе крайно обикновен, смирен, любещ, като в същото време бе незабравим. Когато се бе разгневил или порицаваше някого, човек имаше усещането, че Всемогъщият говореше през неговата уста – такава Божествена сила и власт притежаваха словата му; но щом забележеше, че някой се покайва, го прегръщаше, притискаше го до гърдите си, като вдъхваше надежда и обич в сърцето на възлюбения. „Юродивият“ старец днес, в наше време, продължава да усилва вярата на хората, да влива по невидим начин в сърцата им любов, а понякога и видимо, появявайки се сред вярващите, независимо от религията, обикновени хора, които прохождат по трънливия път на спасение, известен като Православие.

Атеистичното образование създава едно потомство от тираническа и продажна интелигенция. То развива в човека способността на лукавството и на хитростта, дава му оръжията на демагогията, за да събаря истината и правдата, снабдява го със силата на диалектиката и словото, за да омайва простодушните и да бъде неизтощим в лъжите и неизчерпаем в клеветите, и в същото време с гъвкава извратливост се продава за либерал, демократ, социалист и самоотвержен патриот, за да може по този начин да се докопа до властта.

Авва Доротей е казвал, че онзи, който се обляга на своя разум или на своето мнение, не е възможно да се подчинява, или да следва добрия пример на ближния.

Давещият се се хваща и за сламка, по същия начин и ти в своето душевно безпокойство търсиш подкрепа в своите близки. Моят жизнен опит ме кара да имам следния възглед, че никой не може да ни помогне: нито сами на себе си, нито другите хора, а само Господ.