Молитвата е първото дело в християнския живот. Молит­вата е възникване в сърцето на благоговейни чувства към Бога. Начини за възпитаване у себе си на молитвен дух.

 Господ благоволи да нарича сърцето Свой храм, където ние влизаме мислено, предстоим пред Него и възхождането ни към Него е като благовонно кадене на тамян. Нека да се научим как да постиг­нем това!

Като се приготвяте да отидете в храма, вие, разбира се, се молите. И като се молите тук, навярно след това и вкъщи не оставяте молитвата си. Затова е излишно да ви говоря за задължението ви да се молите, щом като се молите; но мисля, че никак не е излишно да ви посоча две-три правила за това как да извършвате молитвата, ако не за да ви науча, то за дави напомня. Делото на молитвата е първото дело в христи­янския живот.

Има едно единствено избавление от Божия гняв - покаянието; то скрива грешника от отмъщението и наказанието.

1. Съобразно нашите телесни сили.

Здравите трябва непременно да постят. Ако не пазят поста, съгрешават.

Постът не се налага на немощните. Това определя 69-то правило на св. Апостоли. То ясно говори: "Освен ако някой не е възпрепятствуван от болест". Постът не бива да бъде убийствен за тялото, а за страстите. И когато казваме "болест", трябва да разбираме истинска болест, а не да престъпваме заповедта заради дребни неразположения, които никога не липсват у човека: "Не можеш да постиш цялата св. Четиридесетница, защото си болен? Пости поне минималния брой дни, които позволява здравето ти" - говори св. Василий Велики.

Молете се за вашите врагове, за онези, които ви злословят, които ви кълнат, преследват и нараняват. Това е от първостепенно значение, защото не им ли простим, то и Бог няма да ни прости.

Чрез осъждането на ближните, което днес извършва човек, демонско лукавство помрачава неговата мисъл. Той започва мислено да се съблазнява от всичко (т.е. намира у всекиго нещо осъдително), а самия себе си оневинява с особено оправдание (не само че оправдава себе си, но за своя грях обвинява другите), като всичко приписва на съблазънта на другите.

Много е важно, когато в дома има човек, който се моли. Молитвата призовава над дома Божията благодат - това чувстват всички обитатели на дома, даже онези, чиито сърца са охладнели. Непрестанно се молете.

Душо моя. защо се бавиш? Възпей и славата на Духа! Не дели в мисъл Този, Който не е изключен по естество. Ние с трепет почитаме и великия Дух: Той е мой Бог, чрез Него аз съм познал Бога: Той сам е Бог и мен в настоящия живот ме прави бог. Той е Всемогъщ; Той е раздавач на даровете: Той е предмет на песнопение за чистите небесни и земни хорове; Той е подател на живота; седи на превисок престол; изхожда от Отца; Той е Божия сила; Той е самовластен; Той не е Син - защото един е благият Син на единия Всеблаг Бог; но Той не е отделен от невидимото Божество, защото е единосъщен и равночестен!

С появата на Господ Христос в нашия земен свят и чрез Неговото Богочовешко домостроителство за спасението всичко Божествено стана човешко, земно, наше, наше „тяло“, наша най-непосредствена действителност. Словото стана плът (Йоан 1:14), тоест стана човек, и с това дари на нас, хората, най- големия и скъпоценен дар, който само Бог ѝна любов­та може да дари. Какво представлява Христовият дар (Еф. 4:8)? Всичко, което Господ Христос като Богочовек донесе на света и направи за света. А Той до­несе пълнотата на Божеството,та хората, като в Негов дар, да участват в нея, да живеят чрез нея, да се изпълват във всичката Божия пълнота (Еф. 3:19;  ср. Еф. 1:23; 4:8—10; Кол. 2:10). Донесе като дар на хората Светия Дух, та с помощта на Неговите благодатни сили те да вселят в себе си пълнотата на Бо­жеството. Всичко това представлява главният дар на Богочовека Христос за света, даяние, вседар - Църквата. В нея са всички дарове на Троичното Божест­во.

За да разберем в каква област влиза душата след смъртта, трябва да я разгледаме в пълния контекст на човешката природа.  Нужно е да си изясним природата на човека преди падението му и промените, станали след падението, особено в способността на човек да влиза в контакт с духовните същества.

Родителите имат отговорността за възпитанието още от ембрионна възраст. Ако родителите във времето, когато детето е все още в корема на майка си, се молят, живеят духовно, детето ще бъде осветено. И ако впоследствие му помогнат духовно, то ще стане осветен човек и ще подпомогне обществото.

Животът – това не е нито вчера, нито утре, а онова, което преживяваме точно тази минутка.
Онзи, който започва да живее, веднага започва да умира...

Част от хората умират в ранна възраст, без да са достигнали зрелост. Други, пораснали, умират от разпуснатост и под действието на страстите, в търсенето на наслаждения. Има и още една част, която достига старост, изгубена в мисли и желания и даже не забелязва, че животът е изминал по-бързо, отколкото са предполагали.

О всеблажени изповедниче, светителю отче наш Луко, велики угодниче Христов. С умиление прекланяме колената на сърцата си и припадайки пред раката с твоите многопочитани и многоцелебни мощи, като деца баща си всеусърдно те молим: чуй нас грешните и принеси молитвата ни на Милостивия и Човеколюбив Бог, пред Когото ти сега предстоиш в радостта на светиите и с лика на ангелите. Вярваме, че ти ни обичаш със същата любов, с която си възлюбил всички свои ближни, докато си бил на земята.

За мисълта няма граници, за любовта няма разстояния, за подвига няма неподходящо време и във всяка епоха е възможно да предпочетеш Истината.

1. Когато детето започне за учи азбуката, за него буквите представляват в известен смисъл нещо като идоли. За него буквите са материална реалност. Като ги разчита, детето обръща цялото си внимание на буквите, като си мисли само за тях. Така, буква след буква, ще прочете една дума, но ако го попиташ какво е прочело, то няма да знае. И дори ще се учуди, без да разбира какво го питат. Детето не се досеща за смисъла на прочетената дума. Очертанието, големината и цвета на написаните букви – само външното се е запечатало в неговата душа и това е всичко, което то в дадения момент знае за буквите. Те за него са материални, точно както идолите за езичниците. Затова и първокласникът, и идолопоклонникът гледат на своите идоли със страх и почитание.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Ние с вас, възлюбени приятели мои, още преживяваме най-великото събитие на преславното Възкресение Хри­стово.

Вчера за последен път тази година слушахме и произ­насяхме със своите уста думите на тържествените пасхал­ни песнопения. А днес вече празнуваме тържественото събитие, имащо огромно значение за нашата християнска Църква, за целия човешки род. Днес Църквата ни напомня за Възнесението на Небето на нашия Господ Иисус Хрис­тос.

Български всеучилищен химн

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!

Няма нищо по-силно от Църквата Христова. Който иска да воюва с нея, неизбежно ще погине, това е все едно да се изправиш на война против Небесата.

В този, в когото Бог се възцари

Първом търсете Царството на Бога и Неговата прав­да (Мат. 6:33).

Както ни посочва тази Божия заповед, и днес искам да ви говоря за същото, а именно — за всецялото устремяване на сърцето ни към Господа. Макар че това е най-обикновена тема, защото какво по- обикновено от мисълта: „Отдели се от всичко и търси един­ствено Бога, в Когото е пълнотата на всички блага“ - но тъй като Той може би повече от някой друг се забравя, както се забравя не рядко мисълта за слънцето, което ни е толкова необходимо и непрестанно ни свети, то е нужно да си напом­няме за Него и не само да го посочваме, но и да извикваме това слънце на нашия духовен хоризонт. Което е главното, от него съзнанието ни и сърцето ни не трябва да се откъсва. А за онова, към което е прилепено сърцето ни, е сладостно и да се говори, и да се слуша, даже ако е непрестанно. Така че няма да ви е скучно.

Бог има много имена, братя. Главното име на Бога е Любов.

Бог заповядва във [книга] "Второзаконие" да не се на­мери сред евреите такъв, който да се занимава с гадаене или припявания, или да наблюдава внимателно крясъците или летежа на птиците, или да прекарва над огън децата си, смятайки като че ли, че с огъня ще ги очисти, или да върши други такива неща; "не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказ­вам, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви" (Втор. 18:10- 11).