Светът е страшен противник, единствено Христос може да те измъкне от него. А в лицето на светците видях онези хора, които не са се оставили да бъдат смлени в общата световна месомелачка. Които са се реализирали истински. Колко пъти съм гледал иконите и лицата на тях и съм си мислел: "Боже, благодаря Ти, че ги има".

Христовата църква има божествен произход и предвечно е предвидена в Божието домостроителство. Неин основоположник е Господ Иисус Христос - живия драгоценен камък (1 Петр. 2:4). Спасителят основа една и единствена Църква и Той е неин единствен глава (Еф.1:22). Под водителството на Св. Дух (Йоан 16:13), Който обитава в нея (Еф.2:22) и я ожитотворява, тя расте за да бъде "стълб и крепило на истината" (1. Тим.3:15).

Любовта не е във високопарните слова и благопожеланията, а се осъществява и показва чрез делата - да спасиш някого от нищета, да помогнеш в борбата с болката, да избавиш от опасност, да помогнеш в затруднение, да скърбиш с плачещите и да се радваш с радващите се.

На 8 май, в периода на светлите Пасхални празници, се навършват 39 години от светлата и блажена кончина на приснопаметната велика руска подвижница на благочестието схиигумения Мария Магдалина (Дохторова) – Матушка Мария (1896-1978). По неведомите Божии пътища, тя се преставя, сякаш по промислително съвпадение, точно когато се празнува паметта на светия славен и всехвален апостол и евангелист Йоан Богослов, към който тя от младостта си духовно се привързва и към който се отнасяла със сърдечен възторг и дълбока почит.

Христолюбци,

Ето, възсия за нас Светлозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни.

Със своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят чрез зарите на триипостасния Бог. Божията премъдрост си съгради храм в неговото сърце и върху неговия език като върху херувим почиваше Светият Дух, който винаги раздава дарове според силата на вярата, както е казал апостол Павел: „На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов“ (Еф. 4:7). Нали Господ е казал: „Който ме обича, и аз ще го възлюбя, и ще му се явя сам (Иоан. 14:21); ще си направя жилище в него и той ще ми бъде син, а аз ще му бъда баща“ (по Йоан. 14:23).

Духовно завещание на иеросхимонах Серафим Вирицки

Отец Серафим е написал тези думи до едно свое духовно чедо ­ епископ. Това е разговор между Бога и човешката душа. Тук се долавя отблясък от дълбока молитвена тайна. Това духовно завещание е отправено към всички нас.

Нарекоха го Георги, когато прие ангелския образ и се възроди духовно на Атон, в градината на Света Богородица.

Живееше на Света Гора като небесна птица под Божия небосвод, защото нямаше колиба, подобно другите отци.

Свободен от суетата и поробен от любовта Божия, обикаляше Атон като добър скитник Христов. Цялото му имущество бяха износените дрехи на него - едни и същи и зиме, и лете.

На краката си беше увил големи парцали вместо чорапи, за да остане незнаен за човеците.

Тя била дърщеря на управителя на гр. Магедон Ликиний, който желаел да я възпитава далеч от света и светските развлечения. Той построил богат и разкошен дворец извън града, но поставил в него златни идоли, понеже бил езичник. Възпитанието на дъщеря си той поверил на почтения старец Апелиан, за когото вероятно не знаел, че е християнин. Апелиан не говорил на Пенелопа за християнската вяра до пълнолетието й, макар да й внушавал християнски добродетели. Самата девойка започнала да проявява интерес и Апелиан започнал да й говори за християнската вяра. Слушайки мъдрия учител, Пенелопа се изпълвала с любов към Христа. Скоро след това родителите ѝ я посетили и съобщили за своето намерение да я омъжат. Пенелопа помолила да й дадат няколко дни срок за размишление.

Пазeте душите си чрез покаяние и молитва. Това иска Бог като наш един баща. Пазете си душите, дяволът вече живее в хората, приказва чрез тях мазно, за да може да привлече душите. Пазете се! Няма ли вяра - сте загубени!

Датата е 1-ви май 1965 г., Светла Събота. Отец Гавриил отслужва Божествената Литургия по обичайното време сутринта, а сетне се отправя към църквата в Кашвети, посветена на св. вмчк Георги.

Хората празнуват един от главните комунистически празници – денят на труда. Върху фасадата на сградата на съветското министерство е окачен огромен портрет на Ленин, 26’ x 16.5’, осветен от прожектори. Над него е изписана известната фраза: „Слава на Великия Ленин“. Звучи музика, чуват се аплодисменти и скандирания от народа. Партийните представители стоят на правителствената трибуна.

Господ Иисус Христос е създал една Църква(а не църкви), на която и портите адови няма да надделеят. Една само Църква е Православната, Свята, Вселенска и Апостолска. Другите, които се наричат църкви, не са църкви, а дяволски плевели сред житото и сборища на дявола.

При заблудените и отстъпилите от правоверието няма благодат на Светия Дух, спасение и сподобяване с Царството Небесно. На нас православните нищо не ни е нужно, а само Православната вяра...

О, велики угодниче Божи, равноапостолни царю Борисе, покровител и просветител на българския народ, а на всички нас застъпник пред Господа!

Ти отхвърли езическото зловерие и нечестие и повярва в единия истинен Бог, прие божественото кръщение и просвети цялата българска страна със светлината на благочестието. Ти положи велики трудове за правоверието и напредъка на твоята държава, с молитви, бдения и духовни подвизи измоли от небесния Цар благоволение за народа си. Ти остави тленния венец на земното царство, избра постническото житие и сега, увенчан с нетленен венец от Господа, стоиш пред Неговия престол като усърден застъпник на твоя народ.

Бог първо създал Ангелите, сетне създал човека. Човеците и Ангелите съединява, за да Го славят. Вие виждате колко птиченца през пролетта пеят сладко-сладко у гората. Ние вкъщи на село имаме кокошки и петли - и те пеят. Всичко слави Бога!

Учението на Православната Църква за почитането на светите мощи е изложено и обяснено добре в първата част на „Камъка на вярата“ на Стефан Яворски, който между другото привежда причините за почитането на светите мощи, а именно: първо, свидетелството на VII Вселенски Никейски Събор, който (не в правилата, а на своето трето заседание) нарича мощите на светиите източник на изцеле­ния, с които Бог върши много благодеяния на човеците, и второ, свидетелството на свети Кирил Иерусалимски, кой­то в своето 18-о оглашение пише така: „Не само душата на светиите е достойна за почитание, но и в починалите им тела има някаква сила и могъщество. Мъртвият, паднал в Елисеевия гроб, оживял, като се докоснал до мъртвото тяло на пророка“.

Не правете нищо, без да се прекръстите! Когато тръгнете да пътувате, когато започвате работа, отивате да се учите, когато сте сами или в компанията на други хора, осенете със Светия Кръст своето чело, тяло, гърдите, сърцето, устните, очите, ушите. Целите се запечатайте със знака на Христовата победа над ада. Тогава вече не бива да се боите от магии, зли духове, баене, тъй като те се обезсилват от Кръста подобно на восък от огън и както прах се разнася от вятъра.

Духовни напътствия от старец Гавриил от манастира Кутлумуш, Света Гора, ученик на св. Паисий Светогорец

Дори да си сключил зъби до болка и пръстите ти да припукват от стискане, радвай се, защото живееш. Радвай се на тюркоазеното небе и на рубинения залез. Радвай се на перлените капки на дъжда, просто защото така е редно. Радвай се с отчаяната радост на изпонаранения войн. Нека битката е изгубена, но нали флагът е вдигнат, не си захвърлил оръжието, не си побягал позорно, защото няма с какво да бягаш. И можеш само да устоиш до края. И когато вече нямаш нищо, радвай се с висшата радост за своите ближни. Радвай се на чуждата любов и на звъна на смеха на децата, които не са твои. Дори когато небесата сякаш се сгромолясат, радвай се. И в дъжд, и в киша, радвай се. Радвай се и ликувай, презри болката, защото твоето име е човек!

Празникът Живоприемни източник, или по-точно Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник, се отбелязва на Светли петък ­ първия петък след Възкресение Христово. Свързан е с "обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград, и се нарича "Живоприемен източник", или още "Балъклъ". Така е записано в началото на синаксара на празника. Празникът обаче има своята предистория, свързана с чудо, извършено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до днес изграденият през 1833-1835 г. храм "Живоприемен източник".

Ето какво разказва синаксара на празника. Преди още да възлезе на императорския престол, бъдещият василевс Лъв I, наричан Макелий, разхождайки се по това място, видял един заблудил се слепец да броди из гъсталака. Слепецът помолил младия Лъв да му намери вода, за да утоли жаждата, която изпитвал, и той "навлязъл в гъстата гора, търсил тук и там вода и като не намерил, върнал се опечален". Тогава чул женски глас: "Не трябваше, Лъве, толкова да се трудиш да търсиш вода, понеже водата е наблизо". Ободрен от гласа, Лъв подновил търсенето, но то и сега било безрезултатно. И отново се чул гласът: "Императоре Лъве, влез по-навътре в гъстата гора и ще намериш локва; ще вземеш с шепа от мътната вода и ще утолиш жаждата на слепеца; ще намажеш с калчица слепите му очи и веднага ще познаеш коя съм, понеже отдавна съм на това място".

Един поклонник попитал йеромонах Доротей от манастира на остров Коневец, Русия:

- Как да постигна душевен мир?

- Трябва да намериш покой – с усмивка отвърнал той.

- А как да го постигна?