До рая достигат тези, които след всяко падение стават и продължават напред.
Винаги причината за болезненост в човека се явява отсъствието на смирение. Без смирение няма спасение и така болката смирява човека. Не искаме да се смирим доброволно – смиряваме се по неволя, защото уж изглеждащият немощен човек изпада в гордост и се превъзнася, а също така се гневи.
Едно от най-големите ни притеснения и източници на тревога като родители е когато нашите деца напуснат дома и след това отпаднат от учението на Църквата.
Абортът е война срещу Твореца и природата; хладнокръвно убийство на беззащитните; геноцид спрямо собствената нация; превръщане на родителите в палачи; обезправяване на неродените от страна на родилите се в името на „човешките права"; абортът е обезчовечаване на човеците и надминаване по кръвожадност на най-лютите зверове; абортът е съвременна инквизиция, смъртна присъда без право на обжалване; зачеркване на правото на живот на невинните младенци; абортът е кървавият поток на нашето пред антихристово време, унищожил повече хора от всички войни, епидемии и природни бедствия взети заедно; абортът е бягство от отговорност, хула против Създателя, презрение към Бъдещия съд; абортът е плод на сластолюбието, цвят на самолюбието и егоизма, плод на гордостта; абортът е приемане внушението на демона - принасяне на кръвна жертва на бесовете, единение с падналите духове; абортът е превръщане на майчината утроба в ешафод, на лекаря - в палач, във враг на обществото; абортът е наричане на ужасно престъпление с научни термини, лицемерие на общественото съзнание, злокачествен тумор на народната душа, узаконено беззаконие, непреследвано престъпление, разрешено от държавата злодеяние; абортът е насилствено лишаване от земния живот, недаване възможност за небесно осиновяване чрез Кръщението; абортът е Иродово клане, опит за построяване на „щастливия" живот на родените върху гробовете на насилствено неродените, доходен легален бизнес, индустрия, печелеща от смъртните грехове на човечеството, поклонение на мамона.
Детеубийството (абортът по желание) е тежък грях. При другите убийства жертвата малко или много все пак е поживяла, тук се убива малко бебенце преди то още да е видяло света. При другите убийства жертвата може да има макар и малка вина за нещо, тук бебенцето е напълно невинно.
На 12 май 1939 година, като посетиха Рилския монастир заедно с братството от гр. Неврокоп, свещеник Емануил Д. Манолов заедно с презвитера му Руска ми разправиха следното:
Хората от ХХI век ще се спасяват и даже ще придобиват святост за три послушания: за запазването на православната вяра и за предаването ѝ на други, преди всичко на своите деца и внуци; за ежедневно покаяние и за регулярното им участие в Тайнствата на Църквата.
Нека изследваме старателно и често житията на светците. Да обичаме светците. Да ги почитаме. Да им подражаваме. Да търсим тяхното застъпничество. Да се сприятелим с тях. Да ни подкрепят в нашето безсилие. Да не ни оставят да се разочароваме от своите немощи. И те са имали много трудности. Не се обезсърчили. Никога не се предали в духовната борба.
Старец Моисей Светогорец
Един е човешкият съд и друг - Божият. Господ казва чрез Пророка: както е далеч изток от запад, тъй и пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите Ми от вашите мисли (Срв. Ис. 55:9).Според човешкото мнение пътят на спасението като че ли би трябвало да бъде гладък, тих и мирен, а според словото на Евангелието този път е прискърбен и тесен. Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята, казва Господ, не мир дойдох да донеса, а меч (Мат. 10:34), за да разделя боголюбивите от сластолбивите и смиреномъдрите от обичащите света. Изобщо нашето спасение, по думите на преподобния Петър Дамаскин, е между страха и надеждата, за да не бъдем самонадеяни и да не се отчайваме, а с блага надежда и упование на Божията милост и помощ да се стараем да прекарваме живота си в изпълнение на Божиите заповеди.
Душата, която е предала себе си на Божията воля, не се бои и не се смущава от нищо. За всичко, което се случва, тя казва: така иска Бог.
ПОВИКВАНЕТО НА АПОСТОЛ ПЕТЪР
Когато учителят е славен, тогава ученикът е послушен и уверен в успеха на своето учение; когато учителят е ревностен, тогава той жъне плодовете на своя труд, когато ученикът се отличава с усърдие, тогава той така високо цени ръководството на своя учител, че счита занятията си с него за по-скъпо от всичко.
Мнение на доц. д-р Николай Гочев, преподавател по гръцка античност в Катедрата по класическа филология към СУ, по въпроса за превода на термина καθολική ("съборна" или "вселенска") в Символа на вярата.
Пишеш, че си пропаднал. Твоите приятели са те изоставили. Едни извръщат глава от теб, други ти се подиграват. Само вярата в Бога те крепи да не полудееш или да не извършиш зло над себе си. Пропаднало е състоянието ти, не си пропаднал ти!
Сред църковните празници има три, които са посветени на светиите Господни, които по своята значимост се открояват от останалите, посветени на различни светци и се числят към големите празници на Църквата Христова. Тези празници прославят Божията грижа за нашето спасение.
Жива вяра в Бога и всичко Божествено и светло: в Божията правда и истина, в Божията любов и благост, в Божието величие и всемогъщество - вяра в доброто у себе си и у другите, в победата на доброто над злото, - вяра в успеха на всяко добро дело. Вярата е тайнствената спасителна връзка, която ни свързва с първоизточника на живота – Бога и с всичко добро в тоя свят. Без нея не е възможен никакъв истински духовен живот. Вярата, ведно с любовта, е най-съвършенният дар и най-великата сила на човешкия дух.
Братонавистничаството приготвя веч почва за Антихриста. Дяволът създава разцепления между людете, за да бъде по-удобно да бъде приет Антихрист, когато дойде. Никой, обаче, от рабите Христови - и тук и навсякъде, гдето живеят - да не пристъпва към врага. Апостол Павел ни в дал ясен белег за Антихриста в следните думи: “Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта, който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог. Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това? И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време. Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега, - тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби тогова, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса, и с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение." (2 Сол. 2:3-10).
Помни, радост моя! Човекът с изпълнено с благодарност сърце никога не изпада в нужда.
Митрополит на Калаврита и Егиалия
Амвросий (Ленис)
Отворено писмо
до всесветейшия архиепископ на Константинопол и Вселенски Патриарх
Господин Вартоломей
Във Фенер
Егион, 25 април 2017
Тема:
Благодатният Огън и „църквите“
Всесветейши,
Долуподписаният, един всеокаян епископ на православната Църква и същевременно недостоен и трижди окаян Ваш брат в Христа, се осмелява да издигне гласа си и да се обърне към Ваше Всесветейшество, за да предложи на вниманието Му доказателствени елементи, според които решението за „църквите“ напроведения в Крит Велик (?) Събор вече беше тържествено отхвърлено от Основателя на нашата Църква, възкръсналия ни Спасител – Иисус Христос!
Откъде черпя смелост? „Защо толкова дързост?“ - може би ще се запитате. И тъй, с дълбоко уважение, но и с дръзновение Ви отговарям. Моята смелост аз черпя:
Когато българският народ изпадна в най-тежко състояние под двойното петвековно гръко-турско робство, тогава Бог издигна преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна "История славянобългарска" и чрез нея вдъхна народностно съзнание и сили у българския народ, изтръгна го от неговото отчаяние и постави начало на българското възраждане.
Ако молите за нещо Господ и Той се бави да ви чуе, не скърбете, защото не сте по-мъдри от Него.